ТПС: Сърцераздирателно е да видиш дома си по този начин - завръщане към руините в Метула в Северен Израел

"О, Боже! Тук има плъх!", изкрещя Лили, отваряйки едно шкафче в кухнята. Миризмата на мъртво животно се носи във въздуха. Любопитни доброволци тийнейджъри, които изпразват шкафовете в съседната стая, се приближават, за да погледнат, след което с погнуса се почестват по лицето. Непоколебима, Лили взема лъжица и с нея вдига плъха в торбата за боклук заедно с останалото съдържание на чекмеджето - хартии, малки пластмасови контейнери и разпръснати клечки за зъби, разказва израелската новинарска агенция ТПС.
Лили Медалси е координатор на доброволци в организацията, наречена "Хабаита", и работата ѝ в близко бъдеще е да помага на израелци да направят изоставените си домове в Северен Израел годни за живеене - или да им помогне със сбогуването, както тя е направила със собствената си къща.
"Когато с партньора ми дойдохме тук за първи път след прекратяването на огъня, замръзнахме на място и не можехме да помръднем. Стояхме така три часа и след това си тръгнахме. Не можахме да направим нищо", разказа Шахаф Даниел, която е била наемателка на горния етаж на къщата в Метула. "Сърцераздирателно е да видиш дома си по този начин".
В спалнята на първия етаж има дупка в стената, резултат от ракетен шрапнел. През дупката се вижда полуразрушената къща на съседите. След избухването на войната с "Хамас" на 7 октомври 2023 г. над 70 000 жители на Северен Израел бяха евакуирани от домовете си, тъй като "Хизбула" започна ежедневно да изстрелва ракети и дронове.
В най-северния израелски град Метула почти няма къща, която да е била пропусната от пряко попадение или шрапнел. В домовете, които някак си са избегнали удара, се усещат безхаберие и отчаяние.
Откакто на 27 ноември влезе в сила прекратяването на огъня с "Хизбула", стотици доброволци от цял Израел пристигат в северната част на града, за да помогнат на жителите да възстановят не само домовете си, но и надеждата, че животът може да се върне към нормалния си ритъм.
В малка стая над трапезарията в кибуца Амир, на около 10 километра от ливанската граница, десетина тийнейджъри са "потънали" в екселски таблици на компютрите си, а на заден план се чуват телефонни разговори. Сред тях се движи плешив мъж с брада, който с едната си ръка държи мобилен телефон до ухото, а с другата жестикулира сериозно.
Натанаел Барак, ръководител на Предвоенната академия в Горна Галилея, в която се обучават над 200 ученици, влага военната си нагласа в гражданската задача да организира работата на доброволците. Той си партнира с две организации, участващи в подпомагането на израелски граждани от 7 октомври насам - Лев Ехад и Хабаита - за да открие това, което всички тук наричат "военна стая", където координаторите свързват завръщащите се собственици на жилища с доброволците.
"Когато едно семейство влезе в дома си след повече от година, това често е шок. Плъховете са изяли тръбите, усеща се кофти миризма… Хората не просто се нуждаят от допълнителни ръце за почистване, те се нуждаят от емоционална подкрепа, и това е, което доброволците носят", каза Барак пред ТПС. "Това, което наистина помага на хората, е усещането, че не са сами, че добри хора от цялата страна идват да им помогнат."
Повечето от доброволците тук са ученици на Барак, но много други са дошли да помагат от всички слоеве на израелското общество - семейства с деца, младежи и пенсионери. Някои идват в Северен Израел за един ден, други остават за седмица или дори повече.
В близкия кибуц Малкия, някога популярна туристическа дестинация точно на границата с Ливан, единствените хора наоколо са работници в оранжеви жилетки от Тел Авив, които полагат пътна настилка, тъй като пътят е осеян с дупки. Седалките на близката автобусна спирка са покрити с дебел слой избледнели листа.
В мрачна бетонна сграда, в която преди се е помещавала друга предвоенна академия, група хора, които трудно биха могли да се съберат при други обстоятелства, се събират на вечеря с кускус и зеленчуци - няколко младежи от Хайфа, пенсионер от Модин и американски пастор от Сиатъл - след напрегнат ден, прекаран в почистване на домове.
"Днес помогнахме на две мили възрастни дами в Кирят Шмона в градините им", каза Мика Мацор от Хайфа. "Те толкова се радваха, че сме дошли. Пуснаха някаква музика, поговорихме си, и имах чувството, че наистина сме направили някаква промяна там", допълни тя. "Толкова е странно, че сме тук, нали? Всички си имаме живот... Но се чувствам толкова добре, че съм тук", намеси се нейна приятелка.
Медалси, която е помогнала за почистването на къщата на Даниел, разказа пред ТПС, че тя също има къща в Метула, но не възнамерява да продължи да живее в града.
"Общността е разпръсната из цялата страна. Преди бизнесът тук да се върне към живот, а аз се моля да се върне, ще мине много време", обясни Медалси. "По време на войната се озовах в друга част на страната. Но за мен е лична победа, че сега съм се върнала на север и помагам на хората".
Тя си спомня, че на 9 октомври е била в кухнята и се е готвела да си направи торта за рождения ден, когато се е наложило да се евакуира. Когато се върнала в дома си за първи път след обявяването на примирието, продуктите за тортата все още стояли на плота. Десетките стайни растения, за които се грижела, били мъртви.
"Преди седмица най-накрая заключих къщата си, след като я боядисах и запълних дупките. Притиснах се до стената и се сбогувах с нея", казва тя, като допълни, че няма да се върне там.
Междувременно Шахаф Даниел и партньорът ѝ събират всички вещи, които искат да вземат със себе си, и се разхождат из празната къща. Те също не планират да останат в Метула.
"Трябва моята страна да направи нещо, за да се върна тук. Невъзможно е ливанските села да останат такива, и то толкова близо до нас. Не искам да се страхувам, че ме наблюдават или че някоя ракета ме поразява", каза Шахаф. "Те трябва да бъдат преместени по-далеч от границата, а израелските сили за отбрана трябва да бъдат тук. Тогава ще мога да започна да обмислям връщане."
(Тази информация се разпространява по споразумение между БТА и ТПС)