В Казахстан обсъждат реформа на конституцията

Казахстанските власти  представиха проект за нова национална Конституция, предаде агенция  Казинформ. „Проектът се състои от преамбюл, 11 раздела и 95 члена. Актуализациите отразяват националните ценности, които въплъщават миналото и служат като ръководство за настоящето и бъдещето на страната“,  заяви по време на представянето заместник-председателят на Конституционния съд Бакът Нурмуханов.
Отправната точка за конституционната реформа е инициативата на държавния глава Касъм-Жомарт Токаев от миналото лято за създаване на еднокамарен парламент. Държавният глава същевременно подчерта, че първоначално измененията е трябвало да засегнат около 40 члена от Основния закон, но по време на работата се е изяснило, че мащабът на промените ще бъде много по-голям, се отбелязва на сайта на правителството на централноазиатската република. В новата Конституция се предвижда нов 145-местен еднокамарен парламент – Курултай, с нови, разширени правомощия. Органът ще бъде формиран по пропорционална избирателна система, а мандатът на депутатите ще бъде пет години. Ще се създаде позицията на вицепрезидент, който ще взаимодейства със социално-политически, научни и културно-образователни организации в страната и чужбина.  Новата Конституция твърдо затвърждава и принципа на териториалната цялост на страната и изключва всякаква възможност за нейното изменение. Казахстанският език се обявява ясно и категорично за държавен, но руският ще се употребява в държавните организации и органите на местното самоуправление като официален наравно с казахстанския.  Допълнително се въвежда разпоредба, според която бракът е доброволен и равноправен съюз между мъж и жена.
Президентът Токаев увери, че каквито и да е изменения в Конституцията, дори и най-дребни, трябва да се внасят единствено чрез референдум, който предстои да бъде обявен.  „Ясно се очертаха контурите на концептуалния нов документ, събиращ в себе си идеалите, принципите и приоритетите на съвременен Казахстан като зряла държава, обърнала се към своето по-нататъшно развитие в светло бъдеще. Естествено, никой няма право да отрича голямото значение на действащата конституция, изиграла особена роля в развитието на Казахстан като нова и независима държава“, допълни държавният глава.
Директорът на Казахстанския институт за стратегически изследвания към Президентството Жандос Шаймарданов обяви резултатите от проучване, според което казахстанците подкрепят предложените изменения.  „Според проучването 79% от анкетираните смятат текущата конституционна реформа за навременна. Значителна част от гражданите пряко свързват конституционните изменения с повишено лично благосъстояние и подобрено качество на живот“, отбеляза Шаймарданов.
Експертната общност и медиите, както в Казахстан, така и по света, коментираха предлаганите конституционни реформи, като посочиха като най-важни  различни аспекти от измененията.
Държавният съветник Ерлан Карин заяви пред местното издание „Тенгри Нюз“, че проектът ограничава нормите, които противоречат на националната култура и ценности. Така например са изрично въведени разпоредби за светския характер на държавата и за естеството на брака, за да се ограничи влиянието на чужди ценности, които през последните години са започнали да проникват в казахстанското общество.
Сенаторът от румънския парламент, председател на групата за двустранно приятелство Кристиан-Августин Никулеску-Цъгърлаш заяви, цитиран от вестник „Деловой Казахстан“, че оценява високо проекта на Конституцията, наричайки я инструмент за модернизация на държавните институции. Според него в условията на политически, икономически и технологични изменения Основния закон трябва да еволюира заедно с обществото. „В настоящия контекст на политически, икономически и технологични промени, Конституцията трябва да отговаря на новите нужди на обществото, а реформата трябва да е насочена към укрепване на баланса между различните разклонения на властта и повишаване на правната яснота“, подчерта румънският сенатор. Той отбеляза, че подобен подход не само позволява актуализиране на правната система, но и я прави по-разбираема и устойчива в дългосрочен план.
Казахстанският политолог Тимур Жаркенов приема за ключово изменение въвеждането на примата на вътрешното законодателство над международните договори.  „Казано по-просто, международните задължения не се отменят, но правото да се определя как точно те ще се прилагат във вътрешното право е предоставено на националната правна система. Това засилва ролята на парламента, законодателството и държавния суверенитет. Усещате ли разликата?“, отбеляза експертът.
Според „Стратфор“ най-важното изменение е промяната в начина, по който ще се прехвърля властта, ако президентът напусне поста. Председателят на Сената се заменя от вицепрезидента като временен държавен глава, като нови президентски избори трябва да се проведат в рамките на два месеца след това. Според частната разузнавателна и аналитична компания необичайно бързият темп на приемането на новата Конституция може би сочи към нарастваща загриженост в Астана за потенциален дворцов преврат. След като бъде приета, новата линия на наследяване може да намали риска от вътрешни сътресения в краткосрочен план, но е вероятно да увеличи дългосрочната политическа несигурност, особено ако Токаев в крайна сметка използва конституционното рестартиране, за да удължи управлението си.
„Новата конституция на Казахстан предвижда наследник на Токаев“, се съгласява руското издание „Взгляд“. Според изданието установяването на вицепрезидентската позиция създава гарантиран механизъм за наследяване. „В администрацията може да има опозиционни групи, точно до Токаев, така че има мотив той да предпази от изненади и, ако е необходимо, да осигури приемственост“, отбелязва пред изданието Владимир Лепехин, генерален директор на Института на ЕАИС. „Основният мотив, който не се заявява публично, е да се избегне потенциален реванш от поддръжниците на първия президент на Казахстан Назарбаев. В същото време реформата опростява системата на управление, както се вижда от еднокамарния парламент“, отбеляза експертът.
Според старшия изследовател в Карлтънския университет (Отава) Робърт Кътлър в статия за „Таймс ъф Сентрал Ейжа“ реформите са нова част от отмяна на ерата на предишния държавен глава Нурсултан Назарбаев и целят промяна в отношенията между ключовите държавни институции, защита на правата на населението и намаляване на вероятността от прекомерна концентрация на власт.  Той припомни, че по-предишните „мерки за деназарбаевизация“ премахнаха специалния конституционен статут на Назарбаев и ограничиха достъпа на неговите роднини до високи длъжности, което показва, че обновяването на режима е съпътствано от институционално преструктуриране. Новият основен закон има за цел да засили легитимността на правителството и да внесе яснота при разпределението и наследяването на властта.
Според казахстанския политолог Талгат Исмагамбетов, коментиращ пред вестник „Шъндък“, цялата същност на настоящата реформа е опит да се фиксират на хартия политическите уроци от последните години – от събитията през януари 2022 г. до кризата на доверие към институциите. Същевременно, въпреки изобилието от нововъведения, редица основни разпоредби на Конституцията остават непокътнати, обръща внимание експертът. По-специално, президентската форма на управление и разпоредбите за суверенитета и териториалната цялост на държавата. Според Исмагамбетов това е „конституционна котва“, ограничаваща дълбочината на възможните трансформации и поставяща рамки, в които в последствие ще бъдат възможни реформи.
„Президентът Токаев осъзна, че структурата на държавната власт трябва да бъде фундаментално променена, за да се предотврати двойствената власт, която се наблюдаваше в Казахстан от март 2019 г. до януари 2022 г.“, сподели мнението си с „Дойче Веле“ местният политолог Бурихан Нурмухамедов. Експертът подчерта, че преходът към нов модел на управление ще позволи  се избегне системен дисбаланс. Според него обществото ще подкрепи бъдещата конституция, защото е продължение на реформите, които започнаха в страната „след трагичните януарски събития през 2022 г.“.
Специализираното по междудържавните отношения в Азия издание „Дипломат“ на свой ред обръща внимание как реформите ще бъдат разбрани в чужбина.  Според авторите Съръм Парпиев и Адълбек Ермекбаев с проекта на Конституцията се демонстрира стабилност и приемственост, които са важни за привличане на инвестиции, като същевременно реформите се вписват по естествен начин в дългогодишния акцент на Казахстан върху диверсифицираните външни отношения. Допълнително към Русия се изпраща двоен сигнал: суверенитетът и териториалната цялост са изрично издигнати на първо място, но в същото време езиковият компромис намалява риска политиката за идентичност на Астана да се превърне в спусък за ескалация с Москва.  
Според специализираното издание „Каспиън Пост“ за Европа последиците от приемането на новата Конституция не са абстрактни. Казахстан е ключов партньор за енергийната сигурност, критичните суровини и Средния коридор, свързващ Европа с Азия. И в трите области предвидимостта и приемствеността са толкова важни, колкото и демократизмът. Изданието отбелязва, че повечето реформи могат да се тълкуват двузначно. От една страна по-малкото камари на законодателния орган и по-ясните законодателни пътища могат да ускорят приемането на решения, свързани с  инфраструктурата, енергийния преход, цифровизацията и индустриалната. Същевременно по този начин се засилва рискът от прекомерна концентрация на власт. Също така в политическия контекст на Казахстан вицепрезидентския пост не е процедурна корекция, а структурна. След обявяването на независимостта, изпълнителната власт е силно персонализирана, като наследяването се управлява чрез изключителни договорености, а не чрез институционализирани норми. Вицепрезидентският пост би установил конституционно определен механизъм за наследяване, би намалил несигурността по време на кризи или преходи, би осигурил приемственост по дългосрочни стратегически досиета като енергетика, инфраструктура и чуждестранни партньорства, както и би предотвратил фрагментация на елита в моменти на стрес. Според изданието за европейските правителства и инвеститори реформите са отговор на неизречена, но постоянна загриженост: какво се случва в случай на внезапно прекъсване на ръководството?  За Европа реформите са сигнал, че Астана се опитва да подготви държавата за бъдещето в един нестабилен регион, като същевременно остава отворена за бизнес и партньорство. Дали това ще доведе до трайни, основани на правила отношения или просто до по-ефективна, но по-затворена система, ще определи сътрудничеството между ЕС и Казахстан през следващото десетилетие, заключва „Каспиън Пост“.