Министър-председателят на Испания Педро Санчес заяви вчера в писмо до генералния секретар на НАТО Марк Рюте, че страната му отказва да се ангажира с ново увеличение на разходите за отбрана. Той определи предложението за достигане на 5% от БВП като „ирационално и контрапродуктивно“ за Испания, предаде ЕФЕ.
Санчес предлага в декларацията, която ще бъде приета на предстоящата среща на върха на НАТО в Хага на 24 и 25 юни, да бъде включена по-гъвкава формулировка, според която целта от 5% е по избор или такава, която изключва Испания от прилагането ѝ. Обясни, че достигането до 5% е несъвместимо с модела на социална държава в Испания и с неговата „визия за света“ и защити законното право на всяко правителство да решава дали да прави определени „жертви“ – като например повишаване на данъците за средната класа или съкращаване на обществените услуги и социалните помощи.
Испанският премиер каза, че Русия под управлението на Владимир Путин представлява „екзистенциална заплаха“, която не може да бъде игнорирана и изисква по-силна Организация на Северноатлантическия договор с „пълния ангажимент на САЩ“, както и Европа, способна сама да се грижи за своята отбрана и сигурност. В този контекст той припомни, че Испания ще достигне целта от 2% тази година и че през последните години се е превърнала в четвъртата страна в НАТО с най-голям средногодишен ръст на разходите за отбрана. Освен това Испания участва с хиляди войници в различни мисии на алианса.
„Искам да Ви уверя, че Испания ще продължи да изпълнява задълженията си през идните години и десетилетия и ще продължи да допринася активно за архитектурата на европейската сигурност. Въпреки това Испания не може да се ангажира с конкретна цел за военни разходи като процент от БВП на тази среща на върха“, подчертава той. По негово мнение увеличението до 5% не е необходимо за постигане на целите за изграждане на капацитет, поставени на всяка страна по време на последната среща на министрите на отбраната на НАТО. Според изчисления на военни експерти в случая на Испания разходите в размер на 2,1 % ще бъдат достатъчни, за да се покрият необходимите инвестиции.
„За Испания ангажирането с 5% би било не само ирационално, но и контрапродуктивно“, отбелязва Санчес, тъй като би се отклонило от оптималното равнище на разходи и би могло да навреди на усилията на Европа да укрепи собствената си система за сигурност и отбрана. Бързането към целта от 5%, обясни той, може да навреди на проект, който изисква време и маневрено пространство; би могло да принуди Испания да извършва прибързани покупки от доставчици извън ЕС и би възпрепятствало развитието на собствена индустрия.
Санчес също така предупреди за риска от забавяне на икономическия растеж поради увеличаване на дълга и инфлационния натиск, както и за отклоняване на инвестиции от дейности, които имат по-голямо икономическо въздействие от отбранителната индустрия.
Третата причина, поради която той отказва целта от 5%, е, че тя би била несъвместима с испанския модел на социална държава.
„За Испания, както и за други страни членки на НАТО, достигането на 5% разходи за отбрана е невъзможно, без да се повишат данъците за средната класа, да се орежат обществени услуги и социални помощи за гражданите, или да се намали ангажиментът към зеления преход и международното сътрудничество за развитие“, заяви той.
Като „суверенен съюзник“, Испания се застъпва за баланс между увеличаването на отбранителните разходи и справянето с други социални, икономически и екологични предизвикателства. Този баланс според него в настоящия контекст означава да се отделят 2% от БВП за отбрана и сигурност и паралелно да се инвестира в дипломация, търговия, социални политики и развитие.
Поради това той помоли Рюте за гъвкава формула, която да позволи на страните, желаещи да се ангажират с 5%, да го направят, като същевременно Испания остане извън обхвата на това задължение.
Предложението на генералния секретар на НАТО, по което трябва да се произнесат 32-те страни от алианса, е до 2032 г. разходите за отбрана да бъдат увеличени до 3,5% от БВП, а към тях да бъдат добавени още 1,5% разходи, свързани в по-широк смисъл със сигурността.
През април Мадрид обяви план за допълнителни разходи от 10,471 милиарда евро над бюджета за отбрана, с което Испания ще изпълни ангажимента си да инвестира 2% от БВП в отбраната още тази година, вместо през 2029 г., както беше предвидено. Това увеличение предизвиква недоволство в част от обществото, както и в "Сумар" – коалиционен партньор в правителството, отбеляза в. „Паис“.
„В момента не е уместно да се говори за нови проценти“, заяви министърката на отбраната Маргарита Роблес след неотдавнашно заседание на Съвета по външни работи и отбрана на ЕС в Брюксел. Според нея достигането на 2% до края на годината e „много значително усилие“. „За последните седем години преминахме от 0,92% на 2%“, каза тя пред медии.
Испания e една от страните членки на НАТО с най-малки инвестиции в отбраната. Миналата година тя достигна 1,40% военни разходи – над първоначално предвидените 1,28%, допълни в. „Паис“.
Испания остава глуха за натиска на НАТО и се колебае да увеличи разходите си за сигурност до 5% от БВП, както настоява американското правителство. Това крие риск да раздразни нейните партньори от алианса, които ще се съберат на важна среща на върха на 24 и 25 юни в Хага, отбеляза АФП.
Отделянето на 2% от националното богатство за отбрана – това е приемливо, но 5% – не. Такова е посланието, което испанското ляво правителство предаде на съюзниците си по време на срещата на министрите на отбраната на НАТО в началото на юни в Брюксел. Изявлението на Роблес звучи като предизвикателство, при положение че американският президент Доналд Тръмп настоява всички страни от алианса рязко да увеличат приноса си за общата отбрана, в противен случай САЩ може да спрат да гарантират сигурността им.
През последните седмици няколко държави дадоха зелена светлина за достигането на 5%, сред тях Германия и Полша, които вече са близо до тази цел. На срещата на върха в Хага, която цели да укрепи НАТО срещу руската заплаха, Испания може да се окаже изолирана.
Защо такъв риск? Според Феликс Артеага, експерт по отбранителна политика от института „Реал Еланко“ в Мадрид, позицията на испанското правителство се обяснява най-вече с вътрешнополитически съображения. Премиерът социалист Педро Санчес трябва да управлява в коалиция с крайнолявата формация „Сумар“, която се противопоставя на увеличаването на военните разходи. А коалицията, разклатена от корупционни скандали в Испанската социалистическа работническа партия, може да се разпадне, ако той се подчини на исканията на НАТО, допълва АФП.
В Испания „политическата фрагментация затруднява постигането на споразумения, каквито са възможни в други страни“, отбелязва Сантяго Калво, преподавател по икономика в университета „Есперидес“, визирайки сериозните разногласия относно разпределението на държавните ресурси, в момент когато страната преживява тежка жилищна криза.
Според този изследовател един от проблемите на Испания е деликатното състояние на нейните публични финанси: държавният дълг, който се увеличи след непопулярната политика на икономии след кризата от 2008 г., достига 103,5% от БВП, един от най-високите в ЕС.
Въпреки това този дял е спаднал значително през последните години и „има достатъчно фискално пространство“, особено предвид че „икономиката на Испания се представя по-добре от средното за ЕС“, припомня Артеага. Той вижда пречките по-скоро като „културни“.
От началото на руската инвазия преди три години Испания заявява подкрепа за Украйна, но в действителност военната ѝ помощ остава ограничена, а подходът ѝ не се е променил съществено – руската заплаха се възприема като далечна от гледна точка на Иберийския полуостров. „Тази географска дистанция намалява усещането ни за спешност“, обяснява Артеага.