Заради Унгария Фон дер Лайен и Коща пристигат в Киев по случай четвъртата годишнина от началото на войната с празни ръце, пише "Политико"

В навечерието на четвъртата годишнина от началото на руската война в Украйна Унгария блокира новия пакет от европейски санкции срещу Москва, както и заем на ЕС за Киев в размер на 90 млрд. евро, като действията на Будапеща днес са във фокуса на редица западни издания. 
Европейският заем от 90 млрд. евро е предназначен за стабилизиране на финансите на разкъсваната от войната страна и беше договорен през декември от лидерите на ЕС като спасителен пояс за Киев, пише в "Файненшъл таймс". Тогава време Унгария, Словакия и Чехия се съгласиха да помогнат на Украйна само при условие, че няма да носят отговорност за лихвите или за погасяването на заема, който ще бъде обезпечен от останалите 24 държави от ЕС, припомня изданието. За да се позволи на ЕК да използва т.нар. "свободен капацитет" на бюджета на ЕС за заемане и отпускане на средства за Украйна е нужна подкрепата на всички страни членки на Евросъюза, пояснява "Файненшъл таймс".
В момента се договаря програма на Международния валутен фонд (МВФ) на стойност 8 млрд. евро, но тези средства са обвързани с получаването на европейския заем от Украйна и унгарското вето може да застраши и тази програма, предупреждава вестникът.
Когато председателите на Европейската комисия и на Европейския съвет - Урсула фон дер Лайен и Антонио Коща, пристигнат в Киев за днешния възпоменателен ден, те няма да могат да предложат нищо друго освен съболезнования, пише изданието "Политико". Четири години след началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна ЕС се надяваше да донесе на Киев утеха под формата на нови санкции срещу Москва и заем от 90 млрд. евро. Унгария попречи това да се случи, продължава "Политико".
След една брутална зима в Украйна, след месеци на преговори, които се предполагаше, че трябва да постигнат мир, но резултатът им не бе нещо повече от политически театър, след като Русия не дава никакви сигнали за спиране на вълната си от атаки, ЕС беше сигурен, че най-сетне ще може да предостави на Киев някаква конкретна помощ. Но внимателно подготвената подкрепа бе провалена, когато унгарският външен министър Петер Сиярто обяви, че страната му ще блокира 20-ия пакет от европейските санкции срещу Москва и също така заплаши да използва правото на вето на Будапеща, за да блокира жизненоважния заем. 
Унгарският премиер Виктор Орбан "демонизира Украйна, за да извлече вътрешнополитически ползи", каза за "Политико" украинският външен министър Андрий Сибига. "Настояваме Будапеща да престане да въвлича Украйна в унгарската вътрешна политика", добави той. 
През април в Унгария ще се произведат парламентарни избори, като партията на Орбан – ФИДЕС, изостава в проучванията на общественото мнение, отбелязва "Политико". 
В основата на спора с Унгария е тръбопроводът "Дружба", който се простира на 4000 км от Източна Русия до Централна Европа и осигурява огромни количества петрол за Унгария и Словакия, пояснява изданието. И двете страни по изключение се ползват с правото да внасят руски петрол въпреки европейските санкции. Доставките по този тръбопровод са спрени от 27 януари. Украинските власти заявиха, че причината е повреда, причинена от руски удар. Будапеща и Братислава обаче не вярват на това и обвиняват Украйна, че умишлено е привела тръбопровода в неизправно състояние, пише още "Политико".
Сиярто обвини Киев, че се опитва да предизвика енергийна криза в Унгария преди изборите в страната, добавя изданието.
"Предизборна кампания или не, украинската блокада на петрола днес натежава над всичко останало", цитира унгарският в. "Мадяр немзет", публикация на Орбан във "Фейсбук". "През последните дни унгарското правителство направи всичко по силите си, за да овладее ситуацията, предизвикана от спирането на тръбопровода за суров петрол "Дружба" от страна на президента Зеленски. Успешно предпазихме унгарските доставки на гориво. Освен това дадохме твърд и пропорционален отговор на президента Зеленски. Той също така трябва да разбере, че атакувайки Унгария, единствено може да загуби", добави унгарският премиер в публикацията си. 
Германското сп. "Шпигел" разговаря по темата с председателката на Комисията на ЕП по сигурност и отбрана (SEDE) Мари-Агнес Щрак-Цимерман. "Унгария под управлението на Орбан заплашва с политиката си на блокиране не само солидарността с Украйна, но и капацитета на цяла Европа за действие в областта на сигурността", каза Щрак-Цимерман. "Унгария години наред извлича огромни ползи от средствата на ЕС и в същото време потъпква неговите общи ценности", подчерта председателката на комисията. 
"Ако има ясна заплаха за основните ценности на ЕС, както в случая с Унгария на Орбан, тогава правото на глас в Съвета (на ЕС) трябва да бъде отнето", продължи Щрак-Цимерман в интервюто си за "Шпигел". Не трябва да се допуска някой, който "системно саботира европейските решения и си служи с авторитарен наратив", безпрепятствено да стои в Съвета, добави председателката на Комисията на ЕП по сигурност и отбрана. 
Подобна е и позицията на германския политик от партия "Зелените" и експерт по Унгария – Даниел Фройнд, добавя "Шпигел". "Виктор Орбан със своето вето отново заплашва сигурността на Украйна и Европа", каза Фройнд пред репортер на германското списание. "Повече не може да допускаме това. Време е да се отнеме правото на глас на Унгария в Съвета", призовава Фройнд. 
Щрак-Цимерман и Фройнд посочиха, че пътят към отнемането на право на глас е труден в политическо отношение и донякъде нереалистичен, но въпреки това трябва да се направи опит, отбелязва "Шпигел". 
Европейски лидери обвиниха Унгария, че саботира подкрепата за Украйна в навечерието на четвъртата годишнина от началото на пълномащабното нашествие, наредено от Владимир Путин, пише британският в. "Гардиън".
Германия, Франция и други държави от ЕС не успяха да убедят правителството на Орбан в да подкрепи най-новия пакет от санкции на ЕС и заема за Киев. Полският премиер Доналд Туск определи действията на Унгария като "политически саботаж", добавя вестникът.
Други европейски отдадоха почит на Украйна, подчертавайки нейната устойчивост, отбелязва "Гардиън". Германският канцлер Фридрих Мерц заяви, че днешната дата бележи "четири ужасни години на война". "Отново призовавам нашите европейски партньори – не отслабвайте подкрепата си, нашата обща подкрепа за Украйна", каза призова Шолц, цитиран от британското издание.
Според публикуван вчера доклад на Световната банка Украйна се нуждае от 588 млрд. долара за възстановяване от разрушенията, причинени от руската инвазия. За последната една година тази сума е нараснала с 12%. Най-много инвестиции ще са необходими за Донецка и Харковска област, а Киев ще се нуждае от 15 млрд. долара за възстановяването си, подчертава в. "Гардиън".