На 24 февруари 1996 г. кубински изтребители свалят два малки самолета "Чесна", използвани от базираната в Маями организация на кубински мигранти "Братя на спасението", припомня АП. Групата първоначално е създадена за издирване на кубински бежанци в морето, но постепенно започва да извършва и политически акции срещу режима в Хавана. Кубинските власти обвиняват организацията в нарушения на въздушното пространство на страната и в провокативни действия, докато Вашингтон и международни наблюдатели определят свалянето на самолетите като прекомерна употреба на сила срещу невъоръжени цивилни летателни апарати. Разследване на Международната организация за гражданска авиация стига до заключението, че самолетите са били свалени в международното въздушно пространство.
За кубинската диаспора в САЩ трагедията се превърна в символ на репресивния характер на управлението на братята Кастро, пише в. "Маями Хералд". Особено активни са семействата на загиналите и антикомунистически организации в Маями, които от години настояват американските власти да се отнесат към случая не просто като към политически спор, а като към умишлено убийство. Според тях Раул Кастро, който по това време е министър на отбраната и втори човек в режима след брат си Фидел, е участвал в процеса на вземане на решение за свалянето на самолетите. Именно затова активистите настояват за наказателно преследване на бившия лидер съгласно американското законодателство.
През последните месеци натискът се засили след внасянето на нови съдебни искове и публични кампании на кубински мигранти, които твърдят, че американското правосъдие е длъжно да действа, независимо, че от случая е изминало дълго време, отбелязва Ройтерс. Адвокати на семействата на жертвите посочват, че има достатъчно свидетелства и разсекретени документи, които показват, че операцията е била предварително планирана от висшето кубинско ръководство. Част от активистите сравняват случая с други международни съдебни дела за престъпления срещу човечеството, при които обвинения са били повдигани десетилетия след извършването на предполагаемите престъпления.
Значителна роля играе и политическият контекст в САЩ, пише в. "Ню Йорк Таймс". Кубинската общност във Флорида остава важен фактор в американската политика, особено за Републиканската партия, тъй като гласовете ѝ често са от ключово значение по време на президентските избори в страната. Политици като държавния секретар Марко Рубио от години настояват за възприемането на по-твърда линия срещу кубинското правителство и подкрепят усилията за търсене на отговорност от представители на режима. Според анализатори темата за свалените самолети на „Братя на спасението“ продължава да има силен емоционален заряд сред по-възрастните кубински емигранти, за които антикомунизмът остава основен елемент на политическата им идентичност.
Наред с юридическите аргументи, повдигането на обвинения срещу Раул Кастро има и силно символично измерение, отбелязва в. "Вашингтон Пост". За мнозина изгнаници евентуална осъдителна присъда би представлявала признание за страданията, причинени от кубинския режим през десетилетията. Те посочват, че след смъртта на Фидел Кастро през 2016 г. брат му Раул остава най-високопоставеният жив представител на революционното поколение, управлявало Куба след 1959 година. Именно затова според тях той трябва да понесе историческа отговорност не само за свалянето на самолетите, но и за репресиите срещу дисиденти и политически противници на властта.
Критиците на инициативата обаче поставят под съмнение нейните практически шансове за успех, посочва сп. "Форин Полиси". Юристи, специализиращи в международно право, отбелязват, че повдигането на обвинения срещу бивш държавен ръководител е изключително сложно от юридическа и дипломатическа гледна точка. Освен това Раул Кастро се намира в Куба, а между Хавана и Вашингтон няма договор за екстрадиция в подобни случаи. Някои анализатори смятат, че инициативата е преди всичко част от кампанията на политически натиск на американската администрация, целящ поддържане на строг курс срещу кубинското правителство, а не реалистичен опит за съдебно преследване.
Кубинските власти от своя страна традиционно защитават действията си от 1996 г. и твърдят, че организацията "Братя на спасението" е извършвала многократни нарушения на кубинското въздушно пространство. Официалният вестник на Централния комитет на Кубинската комунистическа партия "Гранма" обвинява организацията, че е действала с политическата подкрепа на антиправителствени групи групи в Маями и че е представлявала заплаха за националната сигурност на страната. Според официалната кубинска версия действията на военновъздушните сили са представлявали оправдана защита на суверенитета на страната.
Дебатът около повдигането на обвинения срещу Раул Кастро се вписва и в по-широкообхватното влошаване на отношенията между САЩ и Куба през последните години, отбелязва "Ню Йорк Таймс". След краткия период на разведряване през мандата на президента Барак Обама американската политика отново се насочи към санкции и по-твърд подход, особено след протестите в Куба през 2021 г. и последвалите репресии срещу демонстранти. В този контекст натискът за съдебно преследване срещу представители на кубинския режим се възприема от мнозина наблюдатели като част от по-широкообхватна стратегия на администрацията на Тръмп за международна изолация на Хавана.
За семействата на жертвите обаче въпросът остава преди всичко личен, посочва "Маями Хералд". Те твърдят, че независимо от политическите последствия, случаят не трябва да бъде забравян. Всяка годишнина от свалянето на самолетите е съпроводена от възпоменателни церемонии в Маями, по време на които се отправят нови призиви за справедливост. За мнозина кубинци, които живеят в изгнание в САЩ, трагедията от 1996 г. символизира не само загубата на четири живота, но и дългогодишната конфронтация между комунистическата власт в Куба и общността на кубинските емигранти в САЩ.
Именно затова страстите около обвиненията в САЩ срещу Раул Кастро едва ли ще отслабнат скоро, коментира в. "Вашингтон Пост". Дори вероятността за започване на реален съдебен процес да изглежда ограничена, самата кампания продължава да има силно политическо и символично значение. За кубинските изгнаници тя представлява опит да бъде потърсена историческа справедливост и да се припомни, че според тях престъпленията на кубинския режим не трябва да останат без последствия. За критиците тя представлява пореден епизод от дългата война на политически натиск от страна на Вашингтон срещу Хавана, заключава изданието.