Защо нараства напрежението по източната граница на НАТО с Беларус

Полша разполага хиляди военнослужещи по границата си с Беларус, наричайки това възпиращ ход в момент на нарастване на напрежението между двете съседни държави. Това напрежение по границата между Полша, страна от НАТО и ЕС, и Беларус, която е съюзник на Русия във войната ѝ срещу Украйна, се засилва през последните месеци. Ето защо:
Полша подкрепя беларуската опозиция още от президентските избори през 2020 г., на които проруският беларуски лидер Александър Лукашенко спечели шести мандат при гласуване, смятано за фалшифицирано от Полша и по-широката западна общност.
През 2021 г. Беларус започна да организира и изтласква хиляди мигранти от Близкия изток и Африка през границата към Полша. Този ход се разглежда от Полша и ЕС като планиран заедно с Кремъл и целящ да предизвика нестабилност в Европа. Дясното правителство на Полша, враждебно настроено към идеята за приемане на мигранти, построи стена на стойност 400 000 долара, която значително намали притока на мигранти.
След нахлуването на Русия в Украйна на 24 февруари 2022 г. Полша осъди нападението и подкрепя Киев с военно оборудване, политическа поддръжка и хуманитарна помощ, включително с приемането на над 1,2 милиона украински бежанци. Беларус е на страната на Русия в конфликта, а Полша участва в международните икономически санкции срещу двете държави.
Официални държавни представители и проправителствени активисти в Беларус са създали формирование, наречено Командване на патриотичните сили, което Минск използва като политически инструмент. В неотдавнашно обръщение към народа на Полша това формирование заяви, че полските политици "разпалват огъня на войната с действията и реториката си" и са "водени от безумието на шовинизма".
Междувременно официални представители в Москва неведнъж са правили безпочвени изявления, че Полша възнамерява да анексира западните райони на Украйна. Москва също така твърди, че е преместила някои от ядрените си въоръжения с малък обсег на действие в Беларус, близо до източната граница на НАТО.
Полша също така е обезпокоена от присъствието в Беларус на хиляди руски наемници от "Вагнер", за които неотдавна бе съобщено, че са участвали във военно обучение близо до границата. Миналата седмица в Полша бяха арестувани двама руснаци, които бяха обвинени, че са разпространявали идеологията на "Вагнер". Повече от половината поляци, анкетирани наскоро от центъра за допитвания ИБРИС (IBRIS), заявиха, че смятат руските наемници в Беларус за заплаха.
Миналата седмица два беларуски военни хеликоптера прелетяха за няколко минути на малка височина над полското село Беловежа, намиращо се близо до границата, след което се върнаха в Беларус - действие, определено от Полша като провокация.
Освен че е граница на НАТО и ЕС, източната граница на Полша включва стратегически важно място, така нареченият Сувалски пролом, 96-километров граничен участък с Литва, който свързва трите балтийски държави Литва, Латвия и Естония с останалите страни от алианса НАТО и ЕС. Тесният участък също така разделя Беларус от Калининград, силно милитаризиран руски анклав, който няма сухопътна връзка с Русия.
Военните експерти на Запад отдавна разглеждат Сувалския пролом като потенциална точка на напрежение при евентуална конфронтация между Русия и НАТО. Те се опасяват, че Русия може да се опита да завземе пролома и да откъсне трите балтийски държави.
Районът е силно защитен от полски и американски войски от страната на Полша и от канадски и германски войски откъм Литва.
Правителството на Полша казва, че няма да се уплаши и изгражда своя отбранителен и възпиращ потенциал, като премества войски и модерно оборудване на изток, за да укрепи границата с Беларус и с Калининград.
"Няма никакво съмнение, че режимът в Беларус си сътрудничи с Кремъл и този ход е насочен срещу Полша, за да дестабилизира страната ни", каза миналата седмица полският министър на националната отбрана Мариуш Блашчак.
През миналата година Полша увеличи разходите си за отбрана до повече от 2,5 процента от брутния си вътрешен продукт, а през тази година сумата ще нарасне отново. Тя похарчи повече от 16 милиарда долара за оръжия, включително за танкове "Ейбрамс", ракетни системи "Пейтриът", реактивни изтребители, танкове и гаубици. Някои от тях ще заменят съветското и руското оборудване, предложено на Украйна.
Полша трябва да проведе решаващи парламентарни избори на 15 октомври. Популистката партия "Право и справедливост", която е на власт от 2015 г. насам, възнамерява да спечели безпрецедентен трети мандат.
Партията използва обществената загриженост за сигурността и набляга на усилията си за укрепване на отбраната, като се стреми да сплоти избирателите около своята политика и да дискредитира опозицията и нейния основен лидер, бившият министър-председател Доналд Туск.
(БТА)
(Превод от английски език: Светослав Танчев)