Защо постигането на целта на Тръмп за военните разходи може да се окаже трудно за страната с най-ниски разходи в НАТО

Макар че големите военни сили в Европа вече заявиха, че няма да е лесно да отговорят на потенциалното предизвикателство на президента Доналд Тръмп да изразходват до 5% от брутния си вътрешен продукт за сигурност, за Испания това ще бъде особено трудно.
Четвърта по големина икономика в еврозоната, Испания се нарежда на последно място във военния алианс на 32-те страни членки през миналата година по дял от брутния си вътрешен продукт, който според оценки отделя 1,28% за военни цели. Това се случи, след като държавите от НАТО се ангажираха да изразходват поне 2% от БВП за отбрана - цел, която се очакваше да изпълнят 23 страни членки през миналата година, до голяма степен мотивирана от опасенията за войната в Украйна.
Когато са били притискани, испанският премиер Педро Санчес и други членове на неговото правителство са подчертавали ангажимента на Испания към европейската сигурност и към НАТО. От 2018 г. насам Испания е увеличила разходите си за отбрана с около 50% - от 8,5 млрд. евро до 12,8 млрд. евро през 2023 г. След продължили години наред недостатъчни инвестиции правителството на Санчес твърди, че увеличението на разходите е доказателство за поетия от Испания ангажимент да постигне целта на НАТО от 2% разходи до 2029 г.
Но за Испания ще бъде трудно да харчи още повече - и по-бързо - смятат наблюдатели и бивши служители в областта на отбраната, главно поради непопулярната политика на милитаризма в тази южноевропейската държава. Историята на диктатурата в страната и нейната отдалеченост от източния фланг на Европа също играят определена роля. 
"Истината е, че разходите за отбрана не са популярни в европейските страни, независимо дали става дума за Испания или за друга европейска страна", каза Николас Паскуал де ла Парте, бивш испански посланик в НАТО, който сега е член на Европейския парламент от испанската консервативна Народна партия. "След Втората световна война свикнахме да възлагаме основната си защита на САЩ чрез техния военен чадър, и по-специално ядрения чадър", посочи той. "Вярно е, че трябва да харчим повече", каза Паскуал де ла Парте, имайки предвид Испания.
Испания се присъедини към НАТО през 1982 г., една година след като младата, изолирана демокрация оцеля след опит за преврат, извършен от нейните въоръжени сили, и седем години след края на 40-годишната военна диктатура, ръководена от генерал Франсиско Франко. На референдум през 1986 г. малко мнозинство от испанците гласува за оставане в алианса, но едва през 1999 г. страната, която сега е четвъртата по големина на население в Европа, се присъедини към военната структура на НАТО.
В този смисъл "ние сме много млад член на НАТО", каза Карлота Енсина, анализатор в областта на отбраната и сигурността в института "Елкано Роял", мозъчен тръст в Мадрид.
Социологическите проучвания обикновено показват, че военната ангажираност е непопулярна сред испанските избиратели. По онова време преобладаващото мнозинство от испанците бяха против участието на страната им във войната в Ирак през 2003 г., но през последните години подкрепата за НАТО нарасна.
Около 70 % от испанците подкрепиха изпращането на военно оборудване, оръжия и боеприпаси от НАТО в Украйна скоро след като Русия започна пълномащабното си нахлуване в тази страна според социологическо проучване от март 2022 г., проведено от държавния Център за социологически изследвания. Но само около половината от тях са били за увеличаване на собствения бюджет за отбрана на Испания, сочи друго допитване на центъра, направено същия месец.
Политически наблюдатели и бивши испански политици и от двете страни смятат, че милитаризмът просто не е добра политика. Мадрид се намира на около 3000 км западно от Киев за разлика от столиците на Полша, Естония или Латвия, които са по-близо и са надхвърлили целта на алианса от 2 % въз основа на миналогодишните оценки.
Игнаси Гуарданс, бивш испански член на Европейския парламент, заяви, че много испанци ценят своята армия за хуманитарните усилия и работата по оказване на помощ, като например помощта, която хиляди военнослужещи оказаха след опустошителните наводнения във Валенсия миналата година.
"Сега армията се върна, за да се ползва с известно уважение", каза Гуарданс и добави: "Но това не е НАТО".
Енсина смята, че испанските политици като цяло изпитват много по-голям натиск да изразходват публично средства по други въпроси. "Това е нещо, което политиците тук винаги чувстват и от което се страхуват", каза тя. Мисленето е следното: "Защо трябва да инвестираме в отбрана, а не в социални въпроси?"
Испанските лидери изтъкват, че макар все още да не са изпълнили долната граница относно бюджета на НАТО, несправедливо е да се разглеждат само вноските на страната в алианса като процент от брутния вътрешен продукт, за да се измери степента на нейните ангажименти към Европа и собствената ѝ сигурност.
Официални испански представители често изтъкват различните мисии и разполагания на войски на страната в ЕС и ООН, като твърдят, че чрез тях Испания има добър принос.
"Испания, като член на НАТО, е сериозен, надежден, отговорен и ангажиран съюзник", каза министърът на отбраната Маргарита Роблес Фернандес пред журналисти тази седмица след коментарите на Тръмп на журналистически въпрос за страните членки на НАТО с ниски разходи. "И в този момент имаме повече от 3800 мъже и жени, участващи в мирни мисии, много от които съвместно с НАТО", каза Роблес.
По данни на испанското министерство на отбраната въоръжените сили на страната участват в 16 мисии в чужбина, като сухопътните сили участват в мисии на НАТО в Латвия, Словакия и Румъния, а близо 700 военнослужещи са в Ливан като част от най-голямата мисия на Испания в ООН.
Испания дели също така военноморските бази "Морон" и "Рота" в южната част на страната с военноморските сили на САЩ, които имат шест ескадрени миноносци AEGIS в базата "Рота" в пристанищния град Кадис.
Наблюдателите изтъкват и факта, че испанското правителство редовно харчи за отбрана повече от предвиденото в бюджета, като извънредните вноски могат да надхвърлят официалния бюджет през някои години с 20-30 %.
"В действителност всичко това не е много прозрачно", отбеляза Гуарданс.
Паскуал де ла Парте, който бе посланик на Испания в НАТО от 2017 г. до 2018 г., заяви, че размерът 2 % не трябва да бъде единственият показател, тъй като не всяка страна членка на НАТО отчита бюджетите си за отбрана по един и същи начин.
"Няма единодушие между съюзниците при избора на критерии, които да определят реалните усилия за изразходване на средствата", каза той и добави, че, например, докато някои страни включват в счетоводството си неща като пенсиите на военнослужещите, други не го правят. "В крайна сметка те могат да включват много различни реални неща", заключи Паскуал де ла Парте.
(БТА)
(Превод от английски език: Светослав Танчев)