Защо статуята на Уинстън Чърчил на Площада на парламента в Лондон стана обект на вандализъм

Статуята на Площада на парламента в Лондон на британския премиер по време на Втората световна война Уинстън Чърчил в края на миналата седмица бе изрисувана с графити с политически послания, включително фрази като "Ционистки военнопрестъпник", "Свободна Палестина" и "Спрете геноцида", съобщи телевизия "Скай Нюз".
Три и половина метровата бронзова статуя на бившия премиер, който е смятан от мнозина за национален символ на съпротивата на Великобритания срещу нацизма, е разположена непосредствено пред британския парламент, което я превръща не само в исторически, но и в политически значим обект, отбелязва британската медия.
Вандалският акт срещу статуята предизвика вълна от политически и обществени реакции във Великобритания, отбелязва Би Би Си. Според британската обществена медия случаят не е изолиран акт на хулиганство, а част от по-широкообхватни протестни действия, свързани с войната в Близкия изток и вътрешния дебат за историческото наследство на Великобритания. Тя подчертава, че върху паметника са били изписани политически лозунги, критикуващи съвременната външна политика на страната.
"Скай Нюз" посочва, че надписите са включвали фрази и обвинения срещу Чърчил, но са били формулирани по такъв начин, че да привлекат внимание към съвременния политически контекст. Медията подчертава, че изборът на именно този паметник има силен символичен заряд, тъй като Чърчил остава една от най-емблематичните фигури в британската история.
Активисти, свързани с пропалестински движения във Великобритания, обаче възприемат фигурата на Чърчил като символ на британската колониална политика и негативната историческа роля на Лондон в Близкия изток, пише в. "Гардиън". Изданието отбелязва, че изрисуването на статуята е част от по-широкообхватната стратегия на тези движения за привличане на общественото внимание към британската външна политика чрез символични атаки срещу национални символи.
Нидерландската група „Освободете 24-мата от Филтън“ пое отговорност за случая и публикува видеоклип в профила си в „Инстаграм“, на кадри от който се вижда как мъж в червен гащеризон, на гърба на който пише „Подкрепям „Действие за Палестина“, рисува по статуята, отбелязва Ройтерс.
„Освободете 24-мата от Филтън“ се описва като група на „роднини и приятели“ на двадесет и четиримата активисти от „Действие за Палестина“, срещу които бяха повдигнати обвинения във връзка с влизането с взлом през 2024 г. в един от обектите във Великобритания на базираната в Израел отбранителна компания „Елбит“.
Нидерландецът Олакс Оутис, който е част от групата, заяви, че той е мъжът, изрисувал статуята. В изявление, публикувано в профила му в „Инстаграм“, Оутис твърди, че той е изрисувал статуята, „за да привлече внимание към ужасяващите нарушения на човешките права, които се случват в страна, управлявана от колонизатори, които отказват да слушат народа си“.
Групата "Действие за Палестина" беше забранена и обявена за терористична организация от британското правителство през юли, след като все по-често действията ѝ бяха насочени срещу свързани с Израел отбранителни компании във Великобритания чрез "директни действия", често блокирайки входовете или пръскайки червена боя по стените на сградите на компаниите, припомня Ройтерс. 
Забраната на пропалестинската организация, въведена от бившата министърка на вътрешните работи Ивет Купър съгласно британското антитерористично законодателство, превърна членството или подкрепата за групата в престъпление, което според закона се наказва с до 14 години затвор, отбелязва Пи Ей Мидия. След въвеждането на мярката започнаха масови протести, което доведе до многобройни арести на демонстранти. Съоснователката на "Действие за Палестина" Худа Амори, оспори забраната по съдебен път и в крайна сметка миналия месец съдът обяви забраната за незаконна.
Напрежението във Великобритания около конфликта между Израел и „Хамас“ в Газа предизвика поредица от масови демонстрации през последните месеци, а паметници и обществени символи се превърнаха в мишена на протестни действия, посочва Ройтерс. Подобни случаи отразяват дълбоките разделения в британското общество по въпросите на външната политика и историческата отговорност.
Статуята на Чърчил не за първи път става обект на оскверняване, пише в. "Файненшъл Таймс" През 2020 г. по време на протестите на движението "Животът на чернокожите има значение" ("Black Lives Matter") върху нея бе изписано "Чърчил е расист", което предизвика национален дебат за това как трябва да бъдат оценявани исторически личности с противоречиво наследство. Изданието отбелязва, че най-новият случай е просто поредна част от отдавна продължаващ спор относно историческата памет във Великобритания.
Изборът на статуята на Чърчил не е случаен, коментира в. "Таймс". Той е символ на британската победа във Втората световна война, но същевременно често е обект на критики заради позициите му по въпроси, свързани с колониалната политика и Британската империя. Протестиращите често използват именно такива фигури, за да подчертаят противоречията между миналото и съвременните ценности.
Политическата реакция на британските власти бе категорична, коментира Би Би Си. Официални представители на правителството осъдиха вандализма като го нарекоха "срамен" и "неприемлив", подчертавайки, че нападенията срещу национални паметници представляват атака срещу историческата памет на страната. Подобни действия често водят до засилване на мерките за сигурност около символични обекти в централната част на Лондон, отбелязва британската обществена медия.
"Гардиън" обръща внимание и на друг аспект — границата между вандализъм и политически протест. Изданието цитира експерти, според които историческите паметници се превръщат в "арена на съвременната културна война", където различни групи се опитват да пренапишат или да оспорят националния разказ. Според експертите случаят със статуята на Чърчил е отражение на по-дълбоки обществени напрежения, с които британското общество тепърва ще трябва да се справя.
Полицията разглежда случая като криминално деяние, независимо от политическите мотиви, отбелязва Ройтерс. Британските власти обаче са изправени пред предизвикателството да открият баланса между правото на протест и защитата на обществения ред, особено като се има предвид, че протестите имат силно символичен характер.
В крайна сметка изрисуването на статуята на Уинстън Чърчил е нещо като пресечна точка на два дебата — за съвременната британска външна политика и за историческата памет и колониалното наследство, коментира "Гардиън". Случаят показва, че националните символи са мощни инструменти за отправяне на политически послания и често стават повод за конфликт между различните интерпретации на миналото и настоящето, особено на фона на все по-напрегнатата международна геополитическа обстановка, заключава изданието.