Гърция вече заема по-евтино от Италия и Франция, като значително намали спреда спрямо Германия, като разликата в полза на страната е значителна и спрямо Великобритания.
При петгодишните облигации гръцките доходности от около 2,4 на сто сега са по-ниски от тези на френските (2,5 на сто) и италианските (2,8 на сто), докато са почти на същото ниво като испанските (2,4 на сто). Що се отнася до Обединеното кралство, то взема заеми чрез петгодишни облигации при лихвен процент над 4 процента. Показателно е, че доходността на германските петгодишни облигации е 2 процента, така че разликата с разходите по заемите на гръцкото правителство се свива значително.
По 10-годишните облигации доходността на гръцките е 3,1 на сто, на италианските - 3,4 на сто и на френските - 2,9 на сто, докато Испания взема заеми при доходност от 2,9 на сто, а Великобритания - 4,2 на сто. По германските 10-годишни облигации доходността е 2,2 процента.
Това е пълен обрат на картината, която преобладаваше на паричните пазари през последното десетилетие, поради новите обстоятелства, възникнали в европейската икономика. Докато Германия и Франция изпращат сигнали за стагнация или рецесия, гръцката икономика е на път на стабилен растеж, като е осигурила условия за стабилност в публичните финанси както поради високите първични излишъци, така и поради низходящата линия на дълга, който се очаква да спадне с 30 пункта като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) до 2027 г.
Тази картина е отразена в докладите на рейтинговите агенции за гръцката икономика, въпреки посочението в тях предизвикателства относно геополитическите рискове, платежния баланс и червените заеми. Освен това, както посочват анализатори и икономически агенти, устойчивостта на гръцкия дълг е важно предимство за гръцките ценни книжа. 2/3 от гръцкия публичен дълг, около 230 милиарда евро, са за така наречения официален сектор и са „заключени“ при фиксирани ниски лихви. В същото време годишната програма за заеми на Гърция не надвишава 10 млрд. евро, което се дължи на високите първични излишъци, докато паричните резерви на правителството са достигнали рекордните 44 млрд. евро.
Това е благоприятният контекст за политиката, която финансовият персонал и Агенцията за управление на публичния дълг (PDMA) са разработили по отношение на управлението на дълга в средата на инвестиционния клас, в която Гърция се намира сега. Важен елемент от тази политика е удължаването на срока за погасяване на дълга чрез емитиране на облигации с падеж над една година и същевременно ограничаване на емитирането на съкровищни бонове. Тази цел се постига и чрез преиздаване на облигации с матуритет над 10 години. Политиката на правителството за предсрочно изплащане на дълга също е от решаващо значение. Трябва да се отбележи, че въпреки ретроспективната ревизия на дълга, извършена от Евростат за периода от 2020 до 2023 г., включваща 12,5 милиарда евро отсрочени лихви от заеми, взети от PDMA през 2012 г., разликата в салдото на дълга остава на ограничено ниво от 2 на сто поради предсрочно погасяване, което води до съотношение дълг/БВП от 163,9 на сто през 2023 г.
(Това е новина от деня в Гърция, избрана от агенция АНА-МПА за публикуване от БТА съгласно споразумението за обмен на информация и професионално сътрудничество, което предвижда всеки ден националните информационни агенции на България и Гърция да си разменят директно избрана от другата агенция новина на деня от съответната страна, а другата агенция да я публикува на своя интернет сайт с изрично посочване и цитиране на партньора й като източник.)