Босна и Херцеговина е поискала от ООН да осъди институционалното възвеличаване на Ратко Младич в Сърбия


Министерството на външните работи на Босна и Херцеговина е изпратило писмо до всички страни членки на ООН с цел да обърне внимание на "институционалното възвеличаване на Ратко Младич", който е осъден за военни престъпления и геноцид в Босна, съобщи босненската редакция на Радио Свободна Европа.
Министерството очаква от страните членки на ООН да осъдят публично официалното и институционално възвеличаване на Ратко Младич, включително използването на държавни средства, военни структури и почести, както и излагането на образа му заедно с думите "Посока към Поточари" (цитат на заповедта му преди геноцида в Сребреница през 1995 г.). Според босненското външно министерство това представлява директно призоваване към геноцидно насилие и е алармираща заплаха за повтарянето му.
От министерството призовават и за въвеждане на санкции и други рестриктивни мерки срещу официални и други лица, които директно организират, участват в популяризирането или улесняват официалното и институционално възвеличаване на човек, който е осъден за геноцид и други тежки престъпления.
Едно от исканията, съдържащи се в писмото, изпратено до ООН, е публично да се потвърдят окончателният характер и авторитетът на съдебните решения, постановени от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали и Международния съд по отношение на геноцида в Сребреница, както и да се отхвърли "всеки опит за отричане, преразглеждане, релативизиране или политическо претълкуване на установените по съдебен ред факти, съдържащи се в тези решения".
От своя страна специалният съветник на генералния секретар на ООН за предотвратяването на геноцида Чалока Беяни посочи, че публичното почитане в Сърбия и Босна на образа и делото на осъдения за геноцид и военни престъпления Ратко Младич, включително с участието на политически лица и военнослужещи, е "дълбоко несъобразено и крайно притеснително".
"С това се релативизират тежките престъпления срещу международното право, накърнява се достойнството и травмата на жертвите, оцелелите и техните семейства, които са преживели престъпленията, за които Младич е осъден с окончателна присъда. Такива действия не са в съответствие с очакванията в региона да се укрепят отговорността, взаимното разбиране и устойчивият мир", се отбелязва в съобщение.
Около 8000 босненски мъже и момчета мюсюлмани бяха убити през юли 1995 г. при клането в Сребреница от босненските сръбски сили – престъпление, класифицирано като геноцид от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд, припомня АФП. Това е най-тежкото престъпление, извършено по време на междуетническата война в Босна, която отне близо 100 000 живота между 1992 и 1995 г.
Международният съд в Хага издаде през 2007 година решение, в което се посочва, че през юли 1995 година в Сребреница, която тогава е била защитена зона на ООН, армията на Република Сръбска е извършила геноцид. Приемането на резолюцията бе посрещнато с остра опозиция от сръбското правителство и лидерите на босненските сърби, които продължават да омаловажават зверството и отказват да го признаят за геноцид, отбеляза тогава Европейският нюзрум. Сръбският президент Александър Вучич, който пътува до Ню Йорк специално за гласуването, остро атакува текста с аргумента, че той далеч няма да доведе до помирение между бошняците и сърбите в Босна и Херцеговина, а „ще отвори кутията на Пандора“ и ще допринесе за „разделение и регионална криза на Балканите“.
През 2024 година Общото събрание на ООН прие резолюция, с която обяви 11 юли за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. Също така бе приета Резолюцията, осъждаща действията, възхваляващи лица, осъдени от международни съдилища за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.

Хага

Мрежа за сексуална експлоатация на жени от Румъния е била разкрита в девет европейски страни

Криминална мрежа, за която се предполага, че е извършвала трафик на жени от Румъния с цел сексуална експлоатация в девет...

Солун

Взрив е избухнал на яхта под български флаг на Халкидическия полуостров

Взрив е избухнал снощи на яхта под български флаг, закотвена на Халкидическия полуостров, съобщава солунският информационен сайт thesstoday.gr. При експлозията...

Букурещ

Аджерпрес: Окръг Харгита в Румъния е сред 20 туристически дестинации в света, които BBC Travel препоръчва за 2027 г.

Асоциацията за развитие на общността в окръг Харгита (Visit Harghita) съобщи, че BBC Travel е публикувало подборка от 20 препоръчани...

Скопие

Скалната църква "Св. Архангел Михаил" пази отвисоко жителите на с. Радожда на брега на Охридското езеро

На брега на Охридското езеро, само на два километра от границата на Северна Македония с Албания, е разположено живописното с....

Анталия

Участниците в климатичната конференция COP31 продължават и днес работата си, след като не постигнаха споразумение в предвидения срок

Участващите в годишната конференция за климата КОП31 (COP31) близо 200 държави не успяха да постигнат споразумение в предвидения срок и...

Подгорица

МИНА: Неправителствена организация сравни цената на потребителска кошница в Черна гора и ЕС, черногорците плащат със 72 процента повече

Според резултатите от проучване на неправителствената организация „Мултимедиал Черна гора“ (Multimedijal Montenegro), гражданите на Черна гора плащат със 72 процента...