Босна и Херцеговина е поискала от ООН да осъди институционалното възвеличаване на Ратко Младич в Сърбия

Министерството на външните работи на Босна и Херцеговина е изпратило писмо до всички страни членки на ООН с цел да обърне внимание на "институционалното възвеличаване на Ратко Младич", който е осъден за военни престъпления и геноцид в Босна, съобщи босненската редакция на Радио Свободна Европа.
Министерството очаква от страните членки на ООН да осъдят публично официалното и институционално възвеличаване на Ратко Младич, включително използването на държавни средства, военни структури и почести, както и излагането на образа му заедно с думите "Посока към Поточари" (цитат на заповедта му преди геноцида в Сребреница през 1995 г.). Според босненското външно министерство това представлява директно призоваване към геноцидно насилие и е алармираща заплаха за повтарянето му.
От министерството призовават и за въвеждане на санкции и други рестриктивни мерки срещу официални и други лица, които директно организират, участват в популяризирането или улесняват официалното и институционално възвеличаване на човек, който е осъден за геноцид и други тежки престъпления.
Едно от исканията, съдържащи се в писмото, изпратено до ООН, е публично да се потвърдят окончателният характер и авторитетът на съдебните решения, постановени от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия, Международния остатъчен механизъм за наказателни трибунали и Международния съд по отношение на геноцида в Сребреница, както и да се отхвърли "всеки опит за отричане, преразглеждане, релативизиране или политическо претълкуване на установените по съдебен ред факти, съдържащи се в тези решения".
От своя страна специалният съветник на генералния секретар на ООН за предотвратяването на геноцида Чалока Беяни посочи, че публичното почитане в Сърбия и Босна на образа и делото на осъдения за геноцид и военни престъпления Ратко Младич, включително с участието на политически лица и военнослужещи, е "дълбоко несъобразено и крайно притеснително".
"С това се релативизират тежките престъпления срещу международното право, накърнява се достойнството и травмата на жертвите, оцелелите и техните семейства, които са преживели престъпленията, за които Младич е осъден с окончателна присъда. Такива действия не са в съответствие с очакванията в региона да се укрепят отговорността, взаимното разбиране и устойчивият мир", се отбелязва в съобщение.
Около 8000 босненски мъже и момчета мюсюлмани бяха убити през юли 1995 г. при клането в Сребреница от босненските сръбски сили – престъпление, класифицирано като геноцид от Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд, припомня АФП. Това е най-тежкото престъпление, извършено по време на междуетническата война в Босна, която отне близо 100 000 живота между 1992 и 1995 г.
Международният съд в Хага издаде през 2007 година решение, в което се посочва, че през юли 1995 година в Сребреница, която тогава е била защитена зона на ООН, армията на Република Сръбска е извършила геноцид. Приемането на резолюцията бе посрещнато с остра опозиция от сръбското правителство и лидерите на босненските сърби, които продължават да омаловажават зверството и отказват да го признаят за геноцид, отбеляза тогава Европейският нюзрум. Сръбският президент Александър Вучич, който пътува до Ню Йорк специално за гласуването, остро атакува текста с аргумента, че той далеч няма да доведе до помирение между бошняците и сърбите в Босна и Херцеговина, а „ще отвори кутията на Пандора“ и ще допринесе за „разделение и регионална криза на Балканите“.
През 2024 година Общото събрание на ООН прие резолюция, с която обяви 11 юли за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница. Също така бе приета Резолюцията, осъждаща действията, възхваляващи лица, осъдени от международни съдилища за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид.
Според Дейтънското мирно споразумение, сложило край на войната в Босна (1992-1995 г.), страната е разделена на две полуавтономни части – Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани (бошняци) и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. В Дейтънското споразумение се урежда и ролята на Върховния представител на международната общност, който има широки правомощия, включително да налага закони и да уволнява официални длъжностни лица.