В прогнозата си от пролетта на тази година Комисията очакваше икономиката на Румъния да отчете растеж от 3,3 процента през тази година, следван от 3,1 процента през 2025 г. В публикувания днес документ обаче ЕК уточнява, че темпото на растеж на румънската икономика ще се забави до 1,4 процента тази година, а през 2025 г. ще се ускори леко до 2,5 процента.
"През 2024 г. промишленото производство, строителството, информационните технологии и транспортът забавиха растежа си заради намаляването на външното търсене от страна на основните търговски партньори на Румъния, на бързия растеж на заплатите и на високите цени на енергията. Същевременно търговията на дребно нарасна силно, тъй като наличните доходи се увеличиха с ускорен ритъм", посочва Комисията.
Тя отбелязва, че на динамичното частно потребление са противодействали отрицателните ефекти от намаления износ. В резултат на тези фактори ЕК оценява, че реалният икономически растеж на Румъния ще се забави до 1,4 процента тази година спрямо 2,4 процента през 2024 г., като предстои постепенно ускоряване до 2,5 процента догодина и 2,9 процента през 2026 г.
Същевременно Комисията прогнозира, че бюджетният дефицит на Румъния ще нарасне до 8 процента от БВП през 2024 г. и ще остане на високо равнище - от 7,9 процента от БВП и през 2025 г. За сравнение, през пролетта ЕК прогнозираше, че бюджетният дефицит ще достигне 6,9 процента от БВП през 2024 г. и 7 процента през 2025 г.
"Очаква се бюджетният дефицит на Румъния да достигне 8 процента от БВП през 2024 г., много над този от 2023 г. (6,5 процента от БВП). Превишаващият очакванията дефицит отразява много бързо нарастване на правителствените разходи, основно заради увеличението на заплатите в обществения сектор, на разходите за стоки и услуги и социалните трансфери, включително пенсиите", посочва Комисията.
Добра новина е, че инфлацията се очаква да продължи да се понижава в Румъния - от средно 10 процента през 2023 г. до около 5,5 процента през 2024 г., отбелязва телевизията. Все пак натискът върху цените остава висок заради силното вътрешно търсене на фона на увеличението на заплатите и пенсиите.
Според ЕК хармонизираният индекс на потребителските цени ще продължи да спада и ще достигне целевия интервал на централната банка от 2,5 процента (плюс/минус един процентен пункт) едва в края на 2026 г.