Хърватският парламент прие закон за енергийна ефективност на сградите; над една трета от тях са енергийно неефективни, сочат официални данни

Хърватският парламент прие вчера закон за енергийната ефективност на сградите, съобразен с новата директива на ЕС, предаде ХИНА. Целта на закона е всички сгради да достигнат нулеви емисии до 2050 г.
Приемането на закона идва в отговор на официални статистически данни, според които над една трета от жилищните сгради в Хърватия са с най-нисък клас на енергийна ефективност.
Сградният сектор в ЕС е отговорен за около 40 процента от енергийното потребление и 36 процента от емисиите на парникови газове, пояснява ХИНА. Отоплението, охлаждането и топлата вода формират близо 80 процента от енергийното потребление в домакинствата.
Съгласно европейските изисквания всички нови сгради трябва да бъдат с нулеви емисии от 2030 г., а обществените – от 2028 г. Държавите членки трябва да реновират 16 процента от най-неефективните нежилищни сгради до 2030 г. и 26 процента до 2033 г., като енергийните сертификати ще са валидни до 10 години.
Генералният директор на хърватската Дирекция за енергийна ефективност в сградния сектор Ирена Криж Шелендич посочи, че първите изисквания за топлоизолация в Хърватия датират от 1970 г., което обяснява лошото състояние на много сгради. Земетресенията през 2020 г. допълнително влошиха ситуацията и създадоха нужда от съвместяване на енергийни и сеизмични ремонти.
По данни за 2023 г. в страната има 966 487 жилищни сгради, от които 37% са в най-лошите енергийни класове, отбелязва хърватската агенция. Най-голям дял имат сградите в клас C (34%) и D (17%), а само 39% попадат в по-високите класове A+, A и B. Едва 9% от съществуващите сгради имат енергиен сертификат.
За обновяване на сградите са осигурени значителни средства. Над 2 млрд. евро са предвидени по Националния план за възстановяване и устойчивост, включително 525 млн. евро за невредими сгради и 1,52 млрд. евро за пострадали от земетресения. Европейският фонд за регионално развитие допринася с още 274 млн. евро. Допълнителни програми финансират енергийни ремонти на семейни домове и подпомагат домакинства в риск от енергийна бедност.
Предизвикателство остава високата цена на инвестициите, особено при многофамилните сгради, където е необходим консенсус между съсобствениците, посочва ХИНА. Според експерти ключова роля имат техните представители, които координират решенията за поддръжка и инвестиции.
Хърватия трябва да представи проект на Национален план за обновяване на сгради на Европейската комисия до 31 декември 2025 г., а окончателния документ – до края на 2026 г., с цел постигане на висока енергийна ефективност и нулеви емисии до 2050 г., заключва ХИНА.