Музей на албански диктатор е превърнат в технологичен център за младежи

Музей, построен в Албания през 80-те години в чест на дългогодишния комунистически диктатор Енвер Ходжа, се превръща в център за компютърно обучение на млади хора, като по този начин се премахва последната следа от изолираното и репресивно минало на страната, съобщава Ройтерс.
В сградата някога са били изложени лични вещи и огромни снимки на Ходжа, който изолира Албания от външния свят в продължение на 40 години под суровото си сталинистко управление, разпространявайки грамотността и здравеопазването, но оставяйки Албания в режим на бедност.
Сега бившият музей е изцяло преобразен от нидерландския архитект Вини Маас и се подготвя да приеме стотици млади албанци, желаещи да се обучават по компютърни технологии и кодиране – част от усилията на правителството за по-тесни връзки с Европейския съюз.
Първоначалните архитекти, сред които и дъщерята на Ходжа – Пранвера, са проектирали сградата във формата на пирамида, прославяйки лидера като фараон в египетски стил. Музеят е завършен през 1988 г., три години след смъртта на Ходжа и две години преди падането на комунистическия режим и началото на демокрацията.
Леон Сика, един от първите уредници на музея, казва, че в момента, когато музеят е бил завършен, е усетил, че той ще бъде „последната лопата за паметника на комунизма“ в Албания, тъй като по това време доминираните от Съветския съюз режими в Източна Европа започват да се рушат.
След анархичния крах на комунизма в южната балканска страна пирамидалните флангове на сградата, запазени при ремонта, са използвани от децата като пързалки при липсата на детски площадки.
Обновеният кръгъл екстериор се състои от стълбища, които местни и чуждестранни посетители изкачват, за да видят панорамната гледка към столицата Тирана, която се е превърнала в модерен и оживен град. Интериорът в стил кубизъм включва нещо, което прилича на комплекти от подредени контейнери, които ще служат като класни стаи и които се издигат на няколко етажа до оригиналния стъклен купол.
Години наред албанците имаха различно мнение по въпроса как да бъде адаптиран музеят в съответствие с развиващата се демокрация, като някои с горчивина заради репресивното наследство на Ходжа поискаха той да бъде разрушен, а други искаха да го запазят като архитектурен символ. През следващите години в него се помещават нощен клуб, телевизионна станция и дори служители на НАТО по време на намесата на алианса за спиране на войната в съседно Косово през 1999 г.
„Това беше архитектурен паметник като никой друг“, казва Илда Казимлари, директор на инвестициите в офиса на кмета на Тирана. „От друга страна, първоначалната идея беше да има мавзолей в чест на (Ходжа) и затова хората искаха да заличат единствения символ, останал от времето на комунизма“.