Хърватският министър по въпросите на ветераните Томо Медвед осъди опитите за изопачаване на историческите факти и релативизиране на отговорността на Сърбия за войните в Хърватия и Босна и Херцеговина. Той подчерта, че Хърватия е била жертва на агресията на режима на бившия сръбски президент Слободан Милошевич и призова Белград да се изправи пред собственото си минало, особено ако се стреми към европейска интеграция.
Хърватският външен министър Гордан Гърлич Радман определи изявленията на Братина като агресивни, неприемливи и скандални, предупреждавайки, че подобна реторика представлява форма на "вербална и наративна агресия", която подкопава стабилността в региона на Западните Балкани. Той заяви, че Хърватия разполага с всички дипломатически и правни инструменти за реакция, включително възможността Братина да бъде обявен за персона нон грата.
Гърлич Радман осъди и "неприемливото инструментализиране" на хърватския евродепутат Тонино Пицула, докладчик на Европейския парламент за Сърбия, чиито позиции, по думите му, са били умишлено изопачени с цел отклоняване на вниманието от конкретни проблеми в сръбската политика – включително липсата на съответствие с външната политика на ЕС, отказа от санкции срещу Русия и забавянето на преговорите за членство.
Самият Пицула заяви, че обвиненията срещу него са част от политическа реторика, несъвместима с европейския път на Сърбия, и подчерта, че концепцията за "сръбски свят" не може да съществува паралелно с евроатлантическата интеграция.
Партньорите на управляващата Хърватска демократична общност (ХДО) от "Отечествено движение" настояха Братина да бъде обявен за персона нон грата, като предупредиха, че подобни изявления от страна на сръбски министър представляват "червена линия".
В изявление хърватското Министерство на хърватските ветерани осъди "словесната агресия" от Белград и призова Сърбия да се откаже от идеите за "Велика Сърбия", като вместо това допринесе за решаването на откритите въпроси, включително съдбата на 1740 изчезнали лица от войната през 90-те. Според ведомството териториалните претенции и реториката на колективна вина дълбоко нараняват жертвите и техните семейства и допълнително обременяват двустранните отношения.