Резолюция за геноцида в Сребреница влиза в дневния ред на Общото събрание на ООН на 23 май

Резолюция за обявяване на международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница ще бъде в дневния ред на Общото събрание на ООН на 23 май, съобщават босненски медии и Радио Свободна Европа.
Резолюцията се позовава на факти, установени от присъдите на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY) и Международния съд, както и на национални съдилища.
ООН, както се посочва в текста, цитиран от Радио Свободна Европа, „осъжда без резерви всяко отричане на геноцида в Сребреница като историческо събитие и призовава държавите членки да съхранят установените факти, включително чрез своите образователни системи, чрез разработване на подходящи програми".
Също така се посочва, че ООН безрезервно осъжда действия, които величаят осъдени за военни престъпления, престъпления срещу човечеството и геноцид. 
В текста се подчертава значението на приключването на процеса на откриване и идентификация на останалите жертви на геноцида в Сребреница и се настоява да продължат съдебните действия срещу извършителите му.
На 11  юли 1995 г. над 8000 босненски мюсюлмански мъже и момчета са  убити от босненските сръбски сили в Поточари близо до източния босненски град Сребреница. Това е най-тежкото масово избиване в Европа след Втората световна война.  Над 50 души са осъдени на общо около 700 години затвор.
Клането в Сребреница е определено за геноцид както на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия (ICTY), така и от Международния съд (ICJ).
Резолюцията, която ще обяви 11 юли за Международен ден за възпоменание на геноцида в Сребреница, е инициирана от Германия и Руанда. По-късно към тях се присъединяват още 32 държави, които поемат задачата да представят предложението за резолюцията пред останалите 193 държави членки на ООН, отбелязва Радио Свободна Европа. От страните в региона съинициатори са България, Босна, Албания, Хърватия, Северна Македония и Словения.
Лидерите на сръбската част от Босна и Херцеговина, Република Сръбска, и Сърбия решително се противопоставиха на резолюцията, която според тях ще заклейми сърбите като „геноцидна нация“. В Съвета за сигурност на ООН Сърбия се радва на подкрепа от от Русия и Китай.
На 30 април пратеникът на Русия в ООН Василий Небензя отхвърли резолюцията като „едностранчива“ и „политически натоварена“. Небензя коментира, че документът няма да насърчи помирението между етносите на Босна и Херцеговина.
Проруският президент на Република Сръбска Милорад Додик многократно е заплашвал, че ако резолюцията бъде приета, Република Сръбска „ще се оттегли от процеса на вземане на решения в Босна“, припомня Радио Свободна Европа.
След междуетническата война в Босна 1992-1995 година съгласно условията на Дейтънското мирно споразумение страната бе разделена на две полуавтономни части - Република Сръбска, населена предимно с босненски сърби, и мюсюлманско-хърватската Федерация Босна и Херцеговина, където живеят босненски мюсюлмани - бошняци и босненски хървати. Всяка част има собствено правителство, парламент и полиция, но двете части са свързани чрез общи институции на държавно равнище, включително съдебна система, армия, служби за сигурност и данъчна администрация. 
Сръбският президент Александър Вучич заяви, че резолюцията трябва да бъде гласувана в Съвета за сигурност, а не в Общото събрание на ООН. В Съвета за сигурност при гласуването на резолюциите петте постоянни страни членки могат да налагат вето и това би позволило на Русия и Китай да блокират приемането на документа.