Словения планира временен допълнителен данък за банките, за да финансира възстановяването след опустошителните наводнения


Словенското правителство планира да въведе за пет години данък от 0,2 процента върху банковите активи с цел финансиране на възстановителните дейности след опустошителните наводнения през август, съобщава словенските медии.
Навсякъде в Европа се въвеждат нови данъци и Словения се насочва в тази посока, каза снощи през словенската държавна телевизия премиерът Роберт Голоб, обявявайки новия налог.
Данъкът ще бъде 0,2 процента от общите банкови активи и най-вероятно ще бъде включен в законопроекта за възстановяването и развитието, допълни той.
Щетите от най-тежките наводнения от три десетилетия се изчисляват на 7 милиарда евро. ЕС отпуска около 2 милиарда евро за възстановяването на страната.
Днес министерството на финансите обясни, че мярката ще бъде временна за срок от пет години, допълва сайтът „Словения таймс“.
Според Голоб правителството очаква да получава от новия данък 100 милиона евро годишно.
„В момента смятаме, че данък от 0,2 процента върху общите активи на банките няма да подкопае финансовия сектор, а също е справедлив принос към възстановяването и развитието на засегнатите от наводненията райони“, каза снощи Голоб пред телевизия ПОП ТВ.
Министерството на финансите каза, че предложението е взело предвид позицията на Европейската централна банка (ЕЦБ) и испанския модел на банковия данък.
Според становището на ЕЦБ за Испания постъпленията от съответния данък не трябва да се използват за покриване на бюджетен дефицит, а трябва да се изразходват за определена цел.
„Затова предлагаме допълнителният банков данък да бъде източник на финансиране за Фонда за възстановяване, който ще предоставя субсидии и заеми за финансиране на отстраняване на последиците от наводненията“, съобщи днес министерството.
Ведомството обмисля да вземе предвид евентуални предишни дарения на банките за Фонда за възстановяване и солидарност.
Министерството каза, че се е консултирало със словенската централна банка за мярката и че предложението е „приемливо от гледна точка на въздействието върху банковия сектор и по-широка финансова стабилност“.

Загреб

ХИНА: Хърватия подкрепя Споразуменията „Артемида“ за мирно изследване на космоса

Хърватското правителство одобри Споразуменията „Артемида“ относно принципите за сътрудничество при гражданското изследване и използване на Луната, Марс, кометите и астероидите...

Атина

АНА-МПА: Гръцката Публична енергийна корпорация подписа меморандум за разбирателство с „Амазон Уеб Сървисиз“ за изграждане на център за данни в Западна Македония

Гръцката Публична енергийна корпорация (Public Power Corporation, ПЕК) обяви тази вечер, че е подписала меморандум за разбирателство с „Амазон Уеб...

Загреб

От 1 октомври търговците в Хърватия трябва да показват актуалната цена на дадена стока, сравнена със стойността ѝ на 10 септември 2026 г.

От 1 октомври в Хърватия ще се прилага нова референтна дата за т.нар. "котвена цена" – 10 септември 2026 г.,...

Атина

Гръцкият премиер Кириакос Мицотакис обяви мерки за намаляване на цената на горивото за отопление

Гръцкото правителство подготвя мерки за подкрепа на домакинствата и намаляването на цената на гориво за отопление, за да може тя...

Букурещ

Реакции на политическите партии в Румъния след номинацията на евродепутата Зигфрид Мурешан за премиер

Номинацията на румънския евродепутат Зигфрид Мурешан предизвика разнопосочни реакции от страна на политическите партии. Той беше предложен от трите десноцентристки...

Никозия

КНА: Делът на необслужваните кредити в кипърските банки е 1,6% в края на юни, коефициентът на покритие нараства

Коефициентът на необслужваните кредити (NPL) в кипърския банков сектор остава непроменен на ниво от 1,6% в края на юни 2026...