На 23 октомври Съветът на ЕС прие четири решения относно санкциите срещу Русия и Беларус, а Сърбия, като кандидат за членство, не се синхронизира с нито едно от тези решения.
С едно от решенията към списъка с лица, организации и органи, които подлежат на ограничителни мерки, бяха добавени 22 лица и 42 организации, отговорни за действия, които подкопават или заплашват териториалната цялост, суверенитета и независимостта на Украйна.
Това решение въведе допълнителен критерий за определяне на отговорност при подкрепа или прилагане на действия или политики, които допринасят за депортиране, насилствено преместване и насилствена асимилация.
Друго от решенията за санкции включва разширяване на списъка с продукти, които могат да допринесат за военното и технологично укрепване на Беларус или за развитието на сектора ѝ за отбрана и сигурност.
Решението включва и списъци със стоки, подлежащи на ограничения за износ, които могат да допринесат за укрепване на беларуския промишлен капацитет, допълва Радио Свободна Европа.
От началото на войната в Украйна Сърбия, която от 2012 г. има статут на кандидат член на ЕС, отказва да синхронизира външната си политика с политиката на ЕС и поддържа контакти на високо равнище с Руската федерация.
Преди седмица сръбският президент Александър Вучич за първи път каза, че ако правителството поиска, може да наложи санкции на Русия.
В годишния доклад на Европейската комисия за напредъка на Сърбия в процеса на евроинтеграция отново се препоръчва въвеждането на санкции срещу Руската федерация и се посочва, че реформите в страната вървят със забавен ход.
За последен път през декември 2021 г. страната отвори нов клъстър от процеса за евроинтеграция.
Наскоро сръбският президент Александър Вучич изрази надежда, че на 17 декември ще бъде взето решение за отварянето на Клъстър 3 "Конкурентоспособност и приобщаващ растеж“, в който са групирани осем глави, пет от които вече бяха отворени преди въвеждането на концепцията за клъстери с новата методология на ЕС.