Любомир Илиев уточни, че не говори като медиен експерт, а споделя лични наблюдения, натрупани през повече от 30 години работа в различни медии – вестници, телевизии, радио и информационни агенции. По думите му ролята на регионалните медии през последните години се е променила драстично. Той даде пример с Разград, където преди години са излизали три местни вестника и са работили три местни кабелни телевизии, докато днес не е останало нито едно от тези издания и медии. Според него медийното присъствие се е изместило почти изцяло към интернет и електронните информационни платформи – процес, който е бил предопределен от развитието на технологиите.
Илиев отбеляза, че регионалните медии вече не притежават авторитета, който са имали в миналото като институции, формиращи обществен дневен ред и позиции.
Според журналиста няма обективен критерий, по който да се измери доколко една медия е близо до проблемите и успехите на местната общност, но е очевидно, че средата, в която работят регионалните медии, е коренно различна от тази преди две или три десетилетия.
По думите на Любомир Илиев дигиталните технологии и социалните мрежи променят не само начина на разпространение на информацията, но и начина, по който хората я възприемат. Той изрази мнение, че новите поколения все по-трудно възприемат дълги текстове и все по-рядко са склонни да отделят време за задълбочено четене. Според него именно това е една от причините медиите да станат по-лаконични и да започнат да предлагат информацията в значително по-кратка и концентрирана форма.
Като едно от основните предизвикателства пред регионалната журналистика Любомир Илиев посочи икономическите условия, в които работят местните медии. Според него в много случаи регионалните журналисти работят сами, без редакционни екипи и без стабилна финансова основа. „Нека не се лъжем – това е ангажимент, който почти не носи доходи“, заяви Илиев.
По думите му много хора поддържат регионални сайтове и медии като допълнителна дейност, а не като основна професия. Това неминуемо ограничава възможностите им за задълбочена журналистическа работа и влияе върху качеството на съдържанието. Той подчерта, че това не е критика към колегите му, а следствие от обективни процеси, които трудно могат да бъдат избегнати.
Сред проблемите на регионалната журналистика Любомир Илиев открои и все по-честото публикуване на прессъобщения без редакторска обработка. Според него институциите използват административен и бюрократичен език, който не съответства на стила на журналистическите материали. По думите му журналистиката има собствен език и собствен начин на разказване на фактите, които не бива да бъдат заменяни с дословно препредаване на официални текстове.
Относно бъдещето на професията Илиев направи песимистична прогноза както за регионалните, така и за националните медии. Той посочи, че развитието на изкуствения интелект и автоматизираните технологии ще променят все по-сериозно начина, по който се събира, обработва и разпространява информацията. Любомир Илиев смята, че не е изключено в бъдеще значителна част от журналистическите дейности да бъдат изпълнявани от дронове и технологии, които да събират информация в реално време и да я представят на аудиторията без пряка човешка намеса. „Може би звуча крайно, но така виждам нещата“, коментира Илиев.
На въпрос как регионалните медии могат да задържат кадри той отговори, че решението е пряко свързано със заплащането. Любомир Илиев припомни, че преди години в Разград са работили значително повече кореспонденти на национални медии, докато днес присъствието им е сведено до минимум. Според него основната причина е, че трудът на журналистите и кореспондентите не получава адекватно възнаграждение. „Когато трудът не е достойно заплатен, той до голяма степен се обезсмисля“, заяви Илиев.
Говорейки за разликите между работата в регионални и национални медии, Любомир Илиев отбеляза, че местните журналисти разполагат с по-голяма свобода при избора на теми и начина на тяхното представяне. В същото време в националните медии изискванията са по-високи, конкуренцията е по-силна и критериите за качество са по-строги. Според него именно тази среда кара журналистите да усъвършенстват професионалния си стил и умения.
В заключение Илиев насочи вниманието към професията на кореспондента, която определи като занаят, който е на изчезване. Той изрази убеждение, че въпреки това кореспондентите са дали значим принос за развитието на българската журналистика и литература и не бива да бъдат подценявани. Като пример Любомир Илиев даде Георги Божинов, написал романа „Калуня-каля“.
На онлайн срещата в Националния пресклуб на БТА в Разград присъстваха още представителите на Общинско радио – Разград Димитър Димитров, Анко Аврамов и Павел Русев.
БТА е поканила да се включат всички регионални журналисти, независимо за кои медии работят. В 32-та национални пресклуба на БТА извън София има потвърждения от повече от 100 регионални журналисти, като в това число не влизат близо 70-те кореспонденти на самата БТА. Покани са изпратени и до партньорите на агенцията от Съюза на българските национални електронни медии (СБНЕМ) – БНТ, БНР, Би Ти Ви, „Нова телевизия“ и Дарик радио, както и до представители на законодателната и изпълнителната власт, до всички членове на парламентарната комисия по културата и медиите, до ръководителите на пресслужбите на президентската институция, на Народното събрание и на Министерския съвет, до Съюза на българските журналисти и до университети, които обучават бъдещи журналисти.