Цариградските българи се запознаха с делото на Паисий Хилендарски и с "История славянобългарска"

В Българската екзархия в Истанбул бе представена изложба, посветена на Паисий Хилендарски и неговия труд "История славянобългарска".
Изложбата е подготвена от Централната библиотека към Българската академия на науките през миналата година във връзка с 300-годишнината от рождението на Паисий и 260-годишнината от написването на "История славянобългарска".
След поредица гостувания, изложбата за пръв път бе представена в Екзархийския дом в Истанбул по покана на настоятелството на Българската екзархия, съвместно с българското посолство в Анкара и българското генерално консулство в Истанбул.
В подредените в галерията на Екзархията фотоси са показани първите сведения за "История славянобългарска" и най-ранните публикации, съхранявани в ЦБ-БАН, както и чужди извори за книгата, оригинални ръкописи и цитати, които са ключови за идеята на Паисий Хилендарски, подтикнала го да напише великата книга на българите. 
По повод откриването на оригиналната изложба гост на българската общност в града край Босфора бе проф. Кирил Топалов, един от най-ерудираните познавачи и ценители на Паисиевото дело. Той разказа интересни подробности за  видния български възрожденец.
„Като таксидиот (пътуващ монах) Паисий Хилендарски  е разбрал, че българинът не познава своето минало. В Хилендарския манастир започва да пише историята и я довършва в Зографския манастир. Той е бил блестящ публицист, стилист и учен. Всички изследвания показват, че е бил професионален историк”, каза проф. Топалов.
В разговор специално за БТА проф. Кирил Топалов коментира ролята на Паисиевото дело за формиране на българското съзнание, включително сред цариградските българи.    
“Изложбата навсякъде се посреща с интерес от българите. Паисий единствен пробужда българското съзнание, организира това съзнание в една общност, то естествено само се организира, когато вече знаеш, че си част от една такава общност и в този смисъл той стои в основата на българското Възраждане - от него започва обединението на българите около общ език, история, територия. Паисий формира българската нация”, каза ученият.
 Проф. Топалов посочи, че значителна част от българската интелигенция още от средата на 19 век учи в Цариград - в Роберт колеж, в училището в Куручешме, които са на високо равнище. "Всички наши възрожденци са владеели френски, английски език, не са били някакви полуграмотни даскали и балкански вестникари. Били са високо интелигентни, образовани хора. Българската колония е била около 60 хиляди души, най-голямата немюсюлманска общност в Цариград, а Балкапан хан /наричан още и "българското консулато" в Цариград преди Освобождението, основно средище на българите в Цариград в епохата на Възраждането/ е бил център на българщината", каза той.
Проф. Топалов добави, че връзката на цариградските българи с България е здрава  и силна. Впечатленията му от разговорите с тях е, че те се вълнуват и са наясно с тези събития.
Разговорите на професора с истанбулските българи продължиха на турско кафе в двора на Екзархията, ученият раздаде автографи от мемоарния си роман “Живот по неизбежност”. 
Посланикът на България в Анкара Ангел Чолаков посочи на свой ред, че изложбата е първата проява от инициативата “Екзархийски вечери”.
“Инициативата се роди с желанието и интереса на домакините от Екзархията. Идеята е да каним български будители, наследници на героите на нашето Възраждане, които са оставили някаква следа в духовното, интелектуално и емоционално израстване на нашия народ. Професор Топалов прие поканата да бъде кръстник на тази инициатива и се получи една прекрасна беседа в момент, когато честваме 138 години от Съединението на  България. Идеята е се срещаме тук, в Екзархията, не само с хора на науката и на духовността, а просто с българи, които ни карат да мечтаем и които ни служат за пример и пътеводна светлина”, каза посланик Чолаков.
В срещата с цариградските българи участва и Силвия Найденова, директор на Централната библиотека на БАН.
“За пръв път съм в българската Екзархия и много се вълнувам. Много съм доволна от интереса, който проявиха към нашата изложба. Тук се постави и един много важен въпрос, който ни засяга като специалисти - а именно как биха могли да се обработят и запазят книгите, които се намират в библиотеката на българската Екзархия”, сподели тя пред БТА.
По думите й това трябва задължително да се направи, защото е книжовно документално наследство и трябва да се запази за бъдещите поколения.
“Реставрацията на самите книги е дълъг, сложен и скъп процес. Нашата библиотека не би могла да се ангажира с подобна работа. Но ние бихме могли да обработим библиографски тези книги, да ги направим като колекция към нашата библиотечна информационна система, така че всеки читател, който се интересува от определено заглавие, да знае, че това заглавие се намира именно в тази библиотека”, уточни тя.
Преподавателката по литература в Българското неделно училище "Свети Свети Кирил и Методий" г-жа Ферихан Атасой сподели, че "История славянобългарска" е преведена за пръв път на турски език. Автор на превода е Тууче Конак, която е завършила специалността българистика в Анкарския университет.