България трябва да изгради устойчива система за закрила и интеграция на децата мигранти и на търсещите международна закрила, смятат експерти

България трябва да изгради устойчива, модерна и хуманна система за закрила и интеграция на децата мигранти и на търсещите международна закрила. Около това мнение се обединиха експерти, които участваха в кръгла маса за политиките към непридружените и разделени от семействата си деца, организирана в столицата от Софийския университет „Свети Климент Охридски“. 
Вицепрезидентът Илияна Йотова посочи, че интеграцията на бежанците не е само административно предизвикателство, а човешка отговорност. Тя започва от първия ден, от първия контакт с новото общество, от първия знак за уважение и достойнство, добави тя. По думите ѝ България трябва да излезе от реактивния модел и да изгради дългосрочни политики. Йотова отбеляза положителния пример между институциите и международните партньори, но подчерта, че са необходими „целеви мерки, адекватни бюджети и национален консенсус относно необходимостта от защита на децата мигранти“. Според нея успешната интеграция на всички деца, независимо от техния произход, е въпрос на цялостна консолидация на обществото. „Децата трябва да бъдат в центъра на политиките“, заяви вицепрезидентът. 
Представителят на УНИЦЕФ в България Кристина де Бройн каза, че всяко дете, независимо от това къде е родено, има право на защита, грижа и достъп до услуги. Тя подчерта, че България е изправена пред нарастващ брой непридружени и уязвими деца в движение и е необходимо да се инвестира в превенция на насилието, качествена грижа, образование и здравни услуги. Според нея дългосрочното развитие на страната „зависи от това да подкрепим всяко дете да достигне своя потенциал“.
Председателят на Върховния комисариат на ООН за бежанците (ВКБООН) в България Седа Кузуджу заяви, че 2024 г. е поставила страната пред сериозни предизвикателства заради увеличения брой деца, преминаващи границите. Тя поясни, че повечето от тях произхождат от конфликтни зони, често са травматизирани и без придружител. „Правната рамка е добра, но прилагането ѝ изисква по-голям капацитет, координация и устойчивост“, смята Кузуджу. Тя отбеляза като ключови приоритети ускорената регистрация, специализираните услуги за деца, защитата от насилие и трафик, достъпа до образование и интеграционните програми. „Необходим е системен, а не кризисен подход“, подчерта тя.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Иван Кръстев акцентира върху отговорността на държавата да гарантира безопасност, подкрепа и развитие на всяко дете. Той представи ролята на социалните служби, мобилните екипи и междуинституционалните механизми, които предоставят спешна и последваща подкрепа на непридружените деца. Кръстев подчерта необходимостта от подобряване на координацията, ресурсите и капацитета на системата, както и от осигуряване на качествена грижа и достъп до образование, включително за деца със специални потребности. „Въпреки сериозните предизвикателства, България има потенциал да развие стабилна система за защита на тези деца“, заяви той.
Участниците в кръглата маса се обединиха около необходимостта от въвеждане на устойчиви политики за непридружените и уязвими деца мигранти, подобряване на грижата и социалната подкрепа, както и засилване на превенцията срещу трафик, насилие и експлоатация. Беше подчертано, че интеграцията изисква общи действия между институциите, местните власти, международните организации и НПО сектора.