Близо една четвърт от работещите българи не могат да си позволят едноседмична почивка, сочат данни на Евростат, анализирани от Европейския синдикален институт

Общо 24 процента от работещите българи не могат да си позволят едноседмична почивка. Това показват данни на Евростат за 2023 година, анализирани от Европейския синдикален институт и оповестени от Европейската конфедерация на профсъюзите, съобщават от КНСБ на сайта на Конфедерацията.
Данните са с тревожни констатации за ръст на хората в ЕС, за които ваканцията е лукс въпреки труда им. 
Анализът сочи, че през 2023 г. броят на българите, които не ходят на почивка, се е увеличил с над 34 хил. или 3,8 на сто спрямо предходната 2022 година.
Като цяло за целия Европейски съюз хората, които не могат да си позволят едноседмична ваканция, въпреки че работят, са се увеличили с над един милион за година, което показва, че ЕС е в извънредна ситуация с качеството на работните места и трябва да възстанови социалния си договор чрез колективно договаряне, алармират от ЕКП.
Анализът на последните данни на Евростат, които не са публично достъпни, направен от Европейския синдикален институт (ETUI), показва още, че лятната почивка е била извън възможностите на 41,5 милиона души през 2023 г. – в сравнение с 40,5 милиона през 2022 г. Най-много са в Румъния – близо 4 млн., следват Унгария, Португалия и Гърция, България е на четвърто място с 945 717 работещи.
Това е третото поредно годишно увеличение на бедността по отношение на възможностите за почивка и означава, че 15% от всички работещи хора в Европа пропускат време, което да изкарат със семействата си – докато главните изпълнителни директори, които сега печелят повече от 100 пъти повече от средния работник, се излагат на слънце в луксозни курорти, се посочва в анализа. 
"Почивката със семейството или приятелите е важна за нашето физическо и психическо здраве и е основна част от европейския социален договор. След усилена работа през цялата година, това е най-малкото, което работещите хора би трябвало да могат да очакват да си позволят. Тези данни обаче показват, че Европа е в извънредна ситуация с качествени работни места и че нашият социален договор продължава да се разпада в резултат на нарастващото икономическо неравенство. Не е изненадващо, че все повече хора не могат да си позволят почивка, когато в същото време дивидентите се увеличиха до 13 пъти по-бързо от заплатите на хората, а главните изпълнителни директори си плащаха над 100 пъти повече от средностатистическия работник“, заявява генералният секретар на ЕКП Естер Линч. 
Европейската конфедерация на профсъюзите призовава националните правителства да приложат изцяло Директивата за минимални работни заплати и Европейската комисия да гарантира, че Пакетът за качествени работни места, който се очаква да бъде представен тази година, включва законодателство за възстановяване на баланса на икономиката, се отбелязва в анализа. 
Решението за минималната работна заплата трябва да се постигне с консенсус. Министерството на труда и социалната политика (МТСП) е медиатор в преговорите между синдикатите и работодателите и ще положи всички усилия да има пълно разбирателство по темата, а не да се налага силово решение, каза социалният министър Борислав Гуцанов на среща със социалните партньори на 4 юли, съобщиха от министерството. 
„Генералната задача, която трябва да решим, е транспонирането на директивата за адекватни минимални заплати в Европейския съюз“, коментира тогава министърът. Той изтъкна, че минималната заплата не може да бъде по-ниска от достигнатото вече ниво от 1077 лева. Гуцанов посочи, че при определянето на нейната стойност трябва да има баланс - тя трябва да обезпечава минималния жизнен стандарт, но и да отговаря на изработеното.