Ежедневно се връщат желаещи да дарят кръв за пациент в друго населено място, каза Стефка Попова от Българската организация за доброволно кръводаряване

Ежедневно се връщат желаещи да дарят кръв за пациент в друго населено място, каза за БТА Стефка Попова, председател на Българската организация за доброволно кръводаряване (БОДК), по повод днешния Световен ден на кръводарителя. В цялата страна функционира системата ни за взаимопомощ „Дари кръв“ и всеки ден се случва от една болница да не се приема бележката за дарена кръв от друго населено място, обясни Попова. Кръвният център от един регион не приема бележка от кръвен център в друг регион, защото е сложна логистиката им, не искат да си усложняват живота, транспортирайки помежду си кръв, възстановявайки разходи по обработката на кръв и др., коментира тя. Така са си свикнали и казват на пациентите да си търсят кръводарители, допълни Попова.
По думите ѝ проблемите в системата за кръводаряване се задълбочават и липсата на кръводарители е ключов проблем, който става все по-сериозен, защото дори и да имаме кръводарители, се случва те да няма къде да дарят кръв. Попова посочи като пример случай в Ловеч, при който дарител  от Троян пътува до Ловеч и малко преди обяд му казват, че в кръвния център няма лекар, защото лекарят в този момент работи по заместване в болнично отделение. Когато се свързахме с тях, ни отговориха, че скоро няма да има и медицински сестри, добави Попова.
БОДК настоява за одит
Преди дни от БОДК поискаха да се направи одит на цялостното финансиране на кръводаряването в страната. Средствата, които се отпускат за кръводаряване, са за центровете за трансфузионната хематология, за Българския Червен кръст и за други структури, които се занимават с кръводаряване и популяризирането му, каза още Попова и допълни, че и болниците имат средства за популяризиране и насърчаване на доброволното кръводаряване. Настояваме за одит, защото непрекъснато се говори как няма достатъчно пари и не стигат, постоянно се замазват проблемите с това оправдание и за да се види колко средства не достигат и колко са необходими, както и какво може да се предприеме, трябва да се знае къде реално отиват тези средства, обясни тя. Преди години имало абсурдно, по думите ѝ, предложение за законови промени, с което се искало драстично повишаване на средствата, които са за възстановяване на разходите за пътуване на кръводарителите. Попова посочи, че такива пари има, макар и малко, но на нито един кръводарител никога не му е предложено да му бъдат възстановени разходите. По думите ѝ на кръводарители, които са попитали за такова възстановяване, им е казвано, че такова нещо не съществува. Според нея са необходими повече средства за подобряване на условията за работа в кръвните центрове и за работещите в тях, но и анализ на разходването на средствата в системата на кръводаряването.
Недостиг на кадри
Проблемът с кадрите се задълбочава с всяка следваща година, но и нищо не се прави по този въпрос, няма интерес към специалността „трансфузионна хематология“, няма условия за промотирането ѝ, коментира още Попова. Взеха се мерки за специализации в някои медицински специалности, но за тази специалност никой не говори и не се сеща за нея, а в основата на цялото ни здравеопазване стои наличието на достатъчно кръв и адекватната работа на кръвните центрове, добави тя.
Промоция в училищата
От БОДК имаме голямо желание да влезем в училищата, за да разкажем на децата за благоприятната страна на кръводаряването и когато станат пълнолетни, вече ще имат яснота и готовността да дарят. Не е нужно хората да даряват само по спешност и да имат усещането, че даряването е негативно, по принуда или да плащат на някой незаконно, посочи председателят на БОДК. Трябва да променим нагласата към кръводаряването, защото утре всеки може да има нужда от кръв. Доброволното кръводаряване е най-чистата форма на дарителството, смята тя.
Бюджети на кръвните центрове
В бюджетите на регионалните центрове по трансфузионна хематология в страната – в Бургас, Варна, Плевен, Пловдив и Стара Загора, както и в бюджета на Националния център по трансфузионна хематология – в София, за 2024 г. са направени корекции, като са предоставени допълнителни средства, казаха за БТА от Министерството на здравеопазването. Общият повишен бюджет, след корекциите, за всички тези центрове през 2024 г. е 44 520 379 лв.  За 2025 г. заложеният общ бюджет за всички центрове по трансфузионна хематология е 42 513 000 лв, допълниха от министерството и уточниха, че при възможност тази година отново би могло да се направят подобни корекции.  
Кръводарявания
През 2023 г. са отчетени 42 516 кръводарявания, през 2022 г. кръводаряванията са  39 691, а през 2021 г. – 37 054, посочиха още от МЗ.
В периода 2021-2024 г. с помощта на БЧК са осигурени 6829 доброволни и безвъзмездни кръводарители. Това беше отчетено през май по време на заключителната сесия на 67-то Общо събрание на БЧК, на която делегатите приеха отчета за дейността и финансовия отчет на организацията за периода 2021-2024 г.
Световният ден на кръводарителя се отбелязва с резолюция WHA58.13, приета на 58-ата сесия на Световната здравна асамблея на Световната здравна организация на 23 май 2005 г., за да се подчертае значението на доброволното кръводаряване за спасяване на човешкия живот. Денят е свързан с годишнина от рождението (1868) на американския бактериолог, откривател на кръвните групи Карл Ландщайнер. Темата на деня през  2025 г. е: "Дарете кръв, дайте надежда: заедно спасяваме животи", като целта е да се подчертае положителното въздействие на кръводарителите върху здравето и благосъстоянието на другите и да се популяризират ценностите на солидарността, състраданието и общността чрез кръводаряване.