Изкуството е най-висшата форма на живеене, каза пред БТА скулпторът Райнис Гелов

Изкуството е най-висшата форма на живеене. За да правиш изкуство, трябва да си мотивиран. Когато създава изкуство, човек се лишава от много неща, но в крайна сметка мотивацията е, че правиш нещо добро за хората. Това каза пред БТА скулпторът Райнис Гелов, по повод днешното откриване на изложбата „Светлина" в столичната галерия на Съюза на българските художници (СБХ).
„Когато човек - художник, прави една изложба, той слага точка на това, което досега е правил и малко по-лесно отправя поглед към бъдещето, за да може да тръгне с нови смислови добавки. По-лесно е. Слагаш точка и продължаваш напред", каза още Гелов.
В своите творби, той често ползва камък серпентин. На въпрос от БТА защо използва точно този материал, скулпторът отговори: „За него научих, когато бях в Института по геология. Причината да го използвам е, че тъмен, плътен и с хубав декоратив. Според авторът, камъкът добавя известна доза представителност към творбите."
„Работата с истински метали започва да изчезва с течение на времето. Все повече колеги работят с какви ли не материали. Според мен, истинската класическа скулптура трябва да бъде изработена от бронз, метали и камък, защото когато човек изработва нещо и има съпротивлението на метала, тогава той се формира в работата си. Различният материал ти придава различно мислене и така, във времето, човек си изгражда стила", каза още скулпторът.
Гелов отбеляза, че изложбата му е ретроспективна, тъй като от доста години участва в общи изложби и е решил да не държи всички скулптури вкъщи.
В обобщение, Райнис Гелов каза: „Изложбата е озаглавена „Светлина". Това е посланието. Светлина, която е духовна, физическа... Все повече се говори за светлина, дори днес комуникациите са на светлинно ниво. Светлината е моето послание, светлината, която е в нас".
Райнис Гелов завършва металопластика в Средното специално художествено училище по приложни изкуства през 1981 г. и скулптура във ВИИИ „Николай Павлович“ (сега Национална художествена академия) през 1991 г.. Интересите му като скулптор са насочени към изкуството на XXI век, синтезни стилове, авангардност и асоциативност с космическо измерение. Работи с разнообразни материали – стомана, бронз, камък, керамика, дърво, смола, създава графики и икони.
Той е автор на публични проекти в София - монументалната композиция „Полет“ (2009, бул. „България“ и „Гоце Делчев“), паметникът на д-р Стамен Григоров (2010, кв. „Гео Милев“), на паметен знак на синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ (2013, пл. „Гарибалди“) и др. От 1992 участва в общи изложби на СБХ. Представял е творби на международни форуми – биеналета в Толентино, Италия (1993, 1995, 2000 г. – Трета награда), и Калаф, Барселона (1995). От 1995 г. изработва статуетката за наградите „Висша и авангардна мода“ в България. През 1997 г. фондация „Арт диалог“ – Париж включва негови произведения в колекцията си. Член е на СБХ, секция „Скулптура“, от 1997 г.