Орманков обясни, че всички водоизточници, които захранват областния град, са със силно намален дебит вследствие на високите температури и продължителното засушаване.
„Град Кюстендил се водоснабдява от няколко речни водохващания със значително намален дебит и от шахтови кладенци по река Струма. В момента наличните количества вода са крайно недостатъчни, за да се осигури 24-часово водоснабдяване“, каза Орманков.
По думите му водоснабдителната система не позволява прехвърляне на вода между отделните райони на града, което затруднява равномерното разпределение на наличните количества. „Поддържаме и експлоатираме това, което ни е предоставено. От години страдаме от последиците на липсата на инвестиции в нови водоснабдителни съоръжения“, каза управителят на дружеството. Той добави, че въпреки валежите през последните месеци, в района няма достатъчно съоръжения за съхранение на вода. „Няма къде да се акумулират водните количества. Язовир „Кюстендил“, който се строи от десетилетия, все още не е завършен“, каза Орманков.
От ВиК дружеството посочват, че през последните години са реализирали инвестиции в подмяната на водопроводната мрежа. Подменени са над 2000 метра водопроводи и повече от 700 метра довеждащ водопровод с цел ограничаване на загубите. Въпреки това, загубите на вода по мрежата продължават да бъдат около 60 процента, уточни управителят.
В сравнение с Кюстендил, община Дупница разполага с алтернативни възможности за водоснабдяване. Освен основното рилско водохващане, при необходимост градът може да бъде захранван от язовир „Дяково“, а през летните месеци - и от язовирите „Калин“ и „Карагьол“.
„Кюстендил се захранва единствено от речни водохващания със сезонно променлив дебит и няма възможност за съхранение на вода, което прави системата особено уязвима при засушаване“, добави Орманков.