Китай, ОАЕ, Турция, Ирак и Индия могат да бъдат най-силно засегнати от новата кампания на САЩ срещу Иран

Китай, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Турция, Ирак и Индия могат да са страните, най-силно засегнати от новата кампания на САЩ, обявена в опит да се изолира Иран от световната икономика, която включва санкции за страните, които продължават да търгуват с Техеран, информира Си Ен Би Си.
Инициативата е част от усилията на Вашингтон да прекъсне търговските канали, които поддържат иранската икономика близо шест месеца след началото на войната.
Остават съмнения дали администрацията на Тръмп действително ще изпълни заплахите си, но те могат да поставят САЩ в пряк сблъсък с група държави, които представляват по-голямата част от оставащата външна търговия на Иран.
Китай
Китай е най-големият купувач на ирански петрол и играе ключова роля като връзка на Техеран със световната икономика. Страната поема около 90 на сто от износа на ирански петрол, според правителството на САЩ. 
Китай отчете двустранна търговия с Иран за 9,96 млрд. долара през 2025 г., без приблизително 31,2 млрд. долара нерегистриран износ на ирански суров петрол за Китай през същата година, по данни от Комисията за отношения в областта на икономиката и сигурността между САЩ и Китай.
Независими китайски рафинерии поемат по-голямата част от петрола, като той често се представя като суров петрол от Малайзия или Индонезия, а плащанията се извършват чрез посредници извън доларовата система, според „Кплер” (Kpler). По-рано тази година министерството на финансите на САЩ наложи санкции на няколко такива рафинерии заради покупките на ирански петрол, като същевременно мярката не засегна китайските финансови институции.
Пекин открито се противопоставя на американските санкции срещу Иран, като твърди, че икономическият натиск няма да разреши съществуващите спорове. През май Китай нареди на местните компании да не се съобразяват с американските санкции срещу пет рафинерии, свързани с търговията с ирански петрол.
Пекин вероятно няма да се противопостави директно на натиска на Вашингтон, и неофициално ще засили спазването на санкциите от страна на държавните банки и петролните компании, за да избегне голям конфликт със САЩ, заяви Дан Уан, директор за Китай в „Юрейжа груп” (Eurasia Group). Според експерта има „разминаване между официалните изявления и практическите действия“.
„Китайските власти се интересуват повече от достъпа до долари за финансиране и до американския пазар“, поясни тя.
Обединените арабски емирства
ОАЕ, разположени само на около 80 километра от Иран от другата страна на Персийския залив, отдавна са основен търговски център за Иран.
Двустранната търговия е възлизала на около 28 млрд. долара през 2024 г., когато Емирствата бяха най-големият вносител за Иран, осигурявайки над 30 на сто от общия внос, според данни на Световната търговска организация. ОАЕ са били и третата най-голяма дестинация за иранския износ, поемайки 12 на сто от доставките на страната на стойност над 7 млрд. долара.
Тези отношения претърпяха удар миналата седмица, когато ОАЕ предприеха стъпки за спиране на търговските и финансовите операции с Иран. Промените се дължат на изстрелването на две балистични ракети към територията на Емирствата, едната от които е била насочена към танкери, собственост на ОАЕ.
Иран разчита на банките и финансовата система на ОАЕ за достъп до световната икономика чрез незаконни и често непрозрачни операции. Според базирания в САЩ мозъчен тръст „Дъ Уошингтън инститют” (The Washington Institute) прекъсването на тези канали ще изисква по-решителни действия от страна на властите в ОАЕ срещу непрозрачната финансова и търговска дейност.
„По-голямата част от реекспорта, контрабандата и сенчестото банкиране на Иран се осъществяват в Дубай”, заяви Матю Левит, бивш служител на Министерството на финансите на САЩ. „Затова Вашингтон трябва да направи всичко възможно, за да помогне на националните лидери в Абу Даби да убедят и насърчат ръководството на Дубай да сътрудничи“, добави той. 
Турция
Турция поддържа значителни търговски отношения с Техеран, като внася ирански природен газ и изнася на юг промишлени стоки.
Двустранната търговия между Турция и Иран е достигнала 5,7 млрд. долара през 2024 г., според турското външно министерство. Анкара изнася основно машини и части, химически и селскостопански продукти, а внася енергийни продукти.
Междувременно по силата на 25-годишен договор за доставка на газ между двете страни, който изтече в края на юли, вносът на ирански газ от Турция се е увеличил рязко тази година. Делът на Иран в общия внос на природен газ в Турция е достигнал 18,6 на сто, според местни медии.
Макар Анкара да се стреми да диверсифицира доставките си чрез други източници, включително увеличаване на вноса по тръбопроводи от Азербайджан и Русия, досега тя не е дала сигнал, че възнамерява да прекъсне отношенията си с Иран.
Ирак
Ирак, който зависи от иранските доставки на електроенергия и газ, традиционно търгува с Техеран за милиарди долари.
През март 2024 г. Иран поднови петгодишен договор за доставка на до близо 660 млрд. куб. фута природен газ годишно за Ирак. Вносът на електроенергия от Иран е представлявал над 30 на сто от общата електроенергия в Ирак през 2023 г., според Американската агенция за енергийна информация.
Търговията между Ирак и Иран е достигнала над 10 млрд. долара през 2025 г., като Техеран изнася за иракския пазар храни, потребителски стоки и други продукти. Тази година търговията е намаляла на фона на повишените рискове за сигурността в региона и периодичните прекъсвания на движението през граничните пунктове след началото на войната в края на февруари.
По данни на различни източници Ирак плаща на Иран около 4-5 млрд. долара годишно за природен газ, използван за производство на електроенергия. Новите американски санкции могат да ограничат плащанията на Багдад за иранска енергия.
Индия
Индия, която е сред петте най-големи търговски партньори на Иран, отчита спад на двустранната търговия през последните години до около 1,6 млрд. долара за финансовата година, приключила през март 2026 г., според индийското Министерство на търговията. За сравнение, през годината до март 2023 г. търговията е била 2,3 млрд. долара.
Делхи изнася за Иран основно ориз, чай, захар и фармацевтични продукти, а внася от страната сушени и пресни плодове.
През април Индия възобнови вноса на суров петрол от Иран след седемгодишно прекъсване, след като САЩ временно отмениха санкциите върху износа на ирански петрол.
Тези търговски отношения обаче сега ще бъдат подложени на изпитание, ако Вашингтон изпълни заплахата си да санкционира всяко юридическо лице, включително индийските рафинерии, закупувало ирански енергийни продукти.