Нормативът за час програма за последните 16 години е нараснал с 13% при инфлация над 35%, каза генералният директор на БНР Милен Митев

Нормативът за час програма за последните 16 години е нараснал с около 13% при обща кумулативна инфлация над 35%. Изоставането на финансирането не се е случило внезапно, а постепенно във времето. Това свива способността на радиото да инвестира в съдържание, в технологично развитие и в своето бъдеще. Това каза на депутатите генералният директор на Българското национално радио (БНР) Милен Митев по време на заседание на Комисията по културата и медиите в Народното събрание по време на заседание за обсъждане на първо гласуване законопроекта на държавния бюджет за 2026 г. в частта му за култура.
Митев посочи, че ръководството на БНР оценява заложеното в проектобюджета увеличение на заплатите с 10%. "Това е повече от това, което ще получат голяма част от колегите в публичния сектор. Очакванията, разбира се, са за по-голямо увеличение, но сме благодарни, че има разбиране, че изоставането вече е твърде голямо", отбеляза той.
По думите му в повечето области възнагражденията в радиото са под средните, като най-драстично изоставането е в София. Директорът подчерта, че дори изравняване със средния доход би било напредък.
Той изрази притеснение от факта, че разходите за издръжка не се увеличават. Необходимо е да се покрие ефектът на инфлацията и от повишената минимална работна заплата. Опасенията ни са, че през следващата година може да имаме сериозни затруднения да ги покрием, каза Митев.
Особено критична е ситуацията с договора за наземно аналогово радиоразпръскване, чийто срок изтича през март. "Отделяме около 7,5 млн. лв., и каквото и да било увеличение ще ни бъде почти невъзможно да поемем", каза генералният директор.
В рамките на комисията беше изтъкнато и забавянето на капиталови проекти, особено в технологичното обновление. "Това, че издръжката остава непроменена, се изразява в забавяне на много проекти, които биха ни позволили да оптимизираме и разходите за персонал", допълни Митев.
Генералният директор посочи, че ръководството на БНР предлага увеличение на разходите за издръжка с 1 млн. евро, което би позволило да бъде покрито очакваното нарастване на цените. По отношение на нормативната рамка Митев отбеляза, че работна група към Министерството на културата подготвя промени в Закона за радио и телевизията. Тези промени биха могли да доведат до трайно решение на ситуацията с финансирането на обществените медии.
Генералният директор съобщи, че са реализирани икономии - съкратени са 23 бройки, от които 21 в администрацията, което ще се отрази в икономия от 400-450 хиляди лева. Ако бюджетът остане в предложените параметри, ще се наложи да бъдат търсени допълнителни стъпки за икономия, което неминуемо ще се отрази негативно на качеството на програмите, предупреди той.
Въпреки трудностите БНР продължава да бъде лидер по доверие на радиопазара с над 30% аудиторен дял. Подкастите на радиото в YouTube имат вече над 11 млн. гледания, като 78% от потребителите са във възрастовата категория до 45 години, което е почти изцяло нова за БНР аудитория, каза още Митев.
В края на своето представяне генералният директор покани депутатите на събитие на 1 декември, на което БНР ще представи новото си мобилно приложение и обновената интернет страница.