Прекалибрирането на климатичната дипломация

Отсъствието на САЩ хвърля дълга сянка върху климатичната конференция на ООН КОП30 в бразилския град Белем, и променя баланса на силите в климатичните преговори - както в усилията за намаляване на парниковите емисии, така и при набирането на необходимото климатично финансиране. 
Без един от най-големите замърсители в света и основен донор на чуждестранна помощ търсенето на решения на климатичната криза тази година изглежда много по-различно, отбелязват анализатори. 
Годишните данни на Агенцията за опазване на околната среда на САЩ (EPA) показват, че страната остава сред най-големите замърсители с парникови газове в света за повече от три десетилетия, отделяйки между 5,5 и 6,7 милиарда тона еквивалент на въглероден диоксид годишно от 1990 г. насам.
Предвид историческото натрупване на емисии от началото на Индустриалната революция, международни проучвания показват, че САЩ са отговорни за около една четвърт от глобалните емисии, което ги прави един от основните актьори, допринасящи за глобално затопляне.
Тази историческа отговорност беше сред причините САЩ да представят първия си национален принос по Парижкото споразумение за климата от 2015 г., обещавайки да намалят емисиите с 26–28 процента към 2025 г. спрямо нивата от 2005 година. По онова време ангажиментът се считаше за ключов за глобалните амбиции в областта на климата, тъй като страната сама отделяше повече емисии от цели континенти, отбелязва специализираният портал за екологични новини „Ърт.орг“ (Earth.org).
Президентът Доналд Тръмп оттегли страната си от споразумение по време на първия си мандат (2020 г.) и отново през втория (2025 г.), с което прекъсна федералните климатични политики и блокира международни инициативи за климатично финансиране.
Между двата мандата на Тръмп САЩ се върнаха към споразумението през 2021 г. с по-амбициозна цел - намаляване на емисиите с 50–52 процента до 2030 г. и достигане на въглеродна неутралност до 2050 година. 
Официалните данни показват, че страната все още е далеч постигането на климатичните си цели - през 2022 г. например емисиите са били с едва 15 процента под нивата от 2005 г., а би трябвало да спаднат с 30 процента, за да се постигне ограничаване на глобалното затопляне до 1,5 градуса по Целзий.
Без ангажимент от страна на САЩ усилията на КОП30 за намаляване и емисиите, включително за постепенния отказ от изкопаеми горива, дори да се увенчаят с успех в преговорите, биха били непълни. 
Същевременно недостатъчните ресурси са най-голямото препятствие на КОП30, посочва Брандън Ву от „ЕкшънЕйс Ю Ес“ (ActionAid USA), давайки за пример Фонда за компенсиране на загуби и щети – дълго разработван механизъм за подпомагане на бедните страни, пострадали от климатичните изменения, който в началото на конференцията отправи първата си покана за набиране на проекти, разполагайки с едва 431 млн. долара при оценки, сочещи необходимост от поне 724 млрд. д. за тези цели. 
Това бе подчертано и от генералния секретар на ООН Антонио Гутериш на пресконференция днес, който, запитан какво послание би отправил към Тръмп, отговори с простичкото "Очакваме Ви!". 
„САЩ сами си вредят, защото липсата на американско лидерство и дори присъствие до известна степен наистина подкопава основната цел на тези срещи, защото никоя страна не може да реши този проблем сама“, посочва бившият американски държавен секретар и специален пратеник по въпросите на климата Джон Кери. 
Оттеглянето на САЩ кара мнозина да насочват поглед към Китай като втората по големина световна икономика, отбелязва в анализ лондонският „Кингс колидж“. 
Китай обаче е в много особена позиция – от една страна той е най-големият световен потребител на енергия, най-големият замърсите и продължава да пуска в експлоатация въглищни централи. От друга страна миналата година китайската промишленост е произвела близо 40 процента от соларната електроенергия в света и се прогнозира, че скоро ще осигурява около 60 процента от възобновяемата енергия в глобален мащаб, изграждайки капацитет с главозамайваща скорост. 
Повече от 85 процента от слънчевите панели в света се произвеждат в Китай, като износът на слънчеви клетки е скочил със 73 процента през първата половина на годината. Страната е лидер и в производството на електромобили, батерии и системи за съхранение на енергия. Само през миналата година Китай е инвестирал над 600 милиарда долара в чисти технологии. Огромният мащаб на производството поддържа ниски разходи, което води до понижаване на цените на чистите технологии в световен мащаб. Това улеснява другите страни, особено в Глобалния юг, да си позволят чиста енергия и да ускорят собствения си преход, посочва „Дойче веле“.
Като водещата развиваща се икономика Китай е възприеман от мнозина страни, включително Индия, като лидер на Глобалния юг – не само заради икономическите си възможности, но и заради позициите, които отстоява в климатичните преговори, включително по член 9.1 на Парижкото споразумение, залагащ ангажимент от страна на богатите страни да осигурят финансова подкрепа за смекчаване и адаптация към климатичните промени в по-бедните държави. 
Китай се представя като антипод на САЩ - по-отговорна световна сила, защитник на мултилатерализма. Но в същото време ясно дава да се разбере, че не иска да води сам и не иска да се превърне в лидер в областта на климатичната политика „по западен модел“. Вместо това той представя своя принос към борбата с климатичните промени чрез ролята си на суперсила в областта на чистите технологии, като доставчик на чисти технологии, които правят възможен глобалния преход към зелена икономика, казва Белинда Шипър от Центъра за изследване на енергията и чист въздух (Centre for Research on Energy and Clean Air – CREA). 
Именно в областта на чистите технологии обаче Китай влиза в сблъсък с Европейския съюз, който също има амбиции да се утвърди като лидер в климатичната политика.
ЕС присъства на КОП30 с амбициозна програма, след като договори собствената си цел за намаляване до 2040 г. на 90 процента намаление на нетните емисии на парникови газове. 
В Белем представителите на ЕС подчертаха, че Съюзът остава „най-големият донор на финансиране за климата в света“, като през миналата година е предоставил 31,7 млрд. евро публични средства за климата, и че „продължава да следва курса“ на целите си по Зелената сделка въпреки икономическия натиск. 
Европейската комисия също така подчертава инициативи като новата „Сделка за чиста промишленост“ като доказателство, че Европа продължава да се счита за лидер в политиката за климата.
Централна роля в климатичната политика на ЕС заема търговията с въглеродни емисии, включително Механизмът за въглеродна корекция на границите (CBAM), който трябва да заработи от догодина и е насочен към вноса на стоки, чието производство е с висока въглеродна интензивност като стомана, алуминий, цимент, торове, електричество и водород. За Китай и други развиващите страни това обаче е равнозначно на едностранно налагане на търговски ограничения, съпоставимо с вносните мита, обявени от администрацията на Тръмп. 
Срещу Брюксел са отправяни и други критики – разработка на „Ойл чейндж интернешънъл“ например твърди, че ЕС и някои други развити страни „блокират напредъка“ по предложенията за механизъм за справедлив преход, подкрепен от Г-77 и Китай, който би осигурил структурирана подкрепа за работниците и общностите, засегнати от оттеглянето от изкопаемите горива. Нерешени въпроси остават и около ангажиментите по член 9.1 на Парижкото споразумение. 
Като цяло усещането в Белем е, че Китай и Европейският съюз в момента действат като централни стълбове на сътрудничеството в областта на климата, като работят за поддържане на Парижкото споразумение в момент, когато официалното участие на САЩ е ограничено, според експертите на „Кингс колидж“. Някои наблюдатели говорят за конфигурация „Г2 минус 1“ - хлабаво партньорство между Пекин и Брюксел, което спомага за стабилизиране на климатичните усилия в период на несигурност във Вашингтон. Сравнението не е точно – ЕС и Китай имат различни интереси и подходи – но отразява колко внимателно се следят позициите им в момента.