Поколенията, които идват, все повече ще се припознават в поезията на Атанас Далчев, смята старши учителят по БЕЛ от Враца Диана Николчева

Поколенията, които идват, все повече ще се припознават в  поезията на Далчев, защото тази самота на модерния човек всъщност е много тяхна самота, каза за БТА старши учителят по БЕЛ в Средно училище „Христо Ботев“-Враца Диана Николчева. Тя взе участие в представянето на юнския брой на списание ЛИК, посветен на 120 години от рождението на поета.
„Учениците изключително много се увличат по ония парадоксални текстове като „Повест“ , които привидно подвеждат читателя, че тук нещо се разказва, и в същото време отричат, и драматично поставят човека в ситуация на едно пълно отчуждение, на едно тотално некомуникиране с останалите – такова, каквото го наблюдаваме и в нашето съвремие“, посочи Николчева. 
По думите ѝ учениците, с които работи от паралелки с профилирано обучение, с ясно насочен интерес към литературата, откривайки Далчев, откриват цели вселени и това изключително много им помага в тяхното лично творчество.  „От друга страна много е важно и самият Далчев казва, че поезията не е общуване, то е приобщаване. Приобщаването става точно в този ученически етап, когато се формира личността и когато всеки се опитва да открие своя стил“. 
„Ние имаме възможност в рамките на профилираното обучение да разширим и да задълбочим представянето на Далчев паралелно с творби, които представят неговия диаболизъм, защото има и такива елементи в поезията му, и от друга страна неговите ясно изразени екзистенциални посоки, свързани с философската му поезия, неговите концепции за времето и най-вече предметността, която отвсякъде ни подвежда, като че ли ни разказва за един неизживян човешки живот, за една празна екзистенция, която остава след себе си само предмети“, разказа Николчева. 
Според нея най-важните уроци, които Далчев ни дава, освен чрез поезията, са и чрез фрагментите, които издава в отделна книга. „Те са неговите важни разсъждения за изкуството, за нещата от живота, и са казани по един брилянтен, изчистен начин. И това, което най-много се харесва на учениците, е голямото мото „Един писател си личи по това, което не си позволява да пише“. Тоест трябва да сме много самокритични, когато даваме на публиката какъвто и да е текст. За да не се окаже, че й губим времето“, обясни литераторът и допълни, че чрез поезията на Далчева учениците се учат да пресяват баналностите, клишираните изрази , които не дават нищо, а само запълват някаква тишина. 
„Вече към 12 клас виждам как изчистват фразата, откриват образа, но махат всичко, което би разводнило нещата. В крайна сметка те се научават на оня стил, който е успешен и който ще бъде успешен и занапред, защото никой не иска да си губи времето. Никой не иска да му губят времето, ако не му казват ония истини, до които са стигнали“, категорична е Николчева.