Политиката за безплатни детски лекарства остава без системен подход, смята доц. Васил Пандов относно искане на организации за разширяване на списъка им

Политиката за безплатни лекарства за деца продължава да страда от липса на системност и ясно дефинирани цели, каза пред БТА доц. Васил Пандов - юрист, доцент по международно частно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и бивш народен представител. По думите му най-големият проблем е, че нормативните промени често остават „на хартия“, без реални механизми за прилагане. Той припомни, че измененията в Наредба 26 от 2022 г., свързани с медицинската помощ за неосигурени бременни жени и безплатните антибиотици и антивирусни лекарства за деца, са резултат от дългогодишни усилия на неправителствени организации, но все още имат нужда от подобрение в практиката.
Граждански организации, сред които и кюстендилското сдружение „ЛАРГО“, обединени в инициативата „Цветно утре за нашите деца“, настояват списъкът с безплатни лекарства за деца от 0 до 7 години да бъде разширен.  Поводът за инициативата е стремежът към по-ефективни публични здравни политики и намаляване на финансовата тежест върху семействата чрез осигуряване на по-широк достъп до предписани от лекар медикаменти.
Според организациите настоящият обхват на безплатните лекарства, ограничен основно до антибиотици, антивирусни и антихелминтни препарати, не отговаря на реалните нужди на децата, а симптоматичното лечение на вирусни инфекции остава най-големият разход за родителите. Данните от доклад на инициативата показват, че през 2024 г. НЗОК е изплатила 16 млн. лв. за детски хоспитализации, докато частните разходи на родителите за лекарства надхвърлят 1 млрд. лв. Средно едно семейство плаща по 562,32 лв. годишно за медикаменти на дете, като половината родители изпитват затруднения да покриват тези разходи. Това води до отлагане на прегледи, усложнения и предотвратими хоспитализации.
Според доц. Пандов причините, поради които фармацевтичните фирми не включват антибиотици и противовирусни лекарствени продукти в списъка от продукти, за които НЗОК заплаща, са комплексни  – тези фирми не искат цената, която ще се образува в България да определя стойността, която се заплаща от публични фондове в други държави (т.нар. рефериране). Малкият дял от всички антибиотици, които са за деца до 7 години, т.е. основният дял от продажбите, остава без заплащане от Националната здравно осигурителна каса (НЗОК) и за фирмите е административна тежест да включват продуктите си в позитивния лекарствен списък (ПЛС), тъй като ще има сравнение между цените в двата сегмента и може икономически да не е рентабилно. „С други думи – причините са търговски и липсата на ясна държавна воля за стимулиране на тези дружества да предоставят гарантирания от закона безплатен достъп за децата до 7 години“, посочи доц. Пандов.
По думите му към момента НЗОК заплаща за почти всички лекарствени продукти с режим по лекарско предписание за лечение на деца – такива за хронични заболявания (напр. белодробни, неврологични или други) и антибиотици и противовирусни за деца до 7 години, но той е на мнение, че последната група следва да обхване и деца до 14 години. „Това, което беше резултат от последователни усилия, е държавата да заплаща ваксини срещу грип за деца и от следващата година това трябва да се случи. Служебният кабинет прие национална програма за ваксинопрофилактика на деца срещу грип и вярвам, че редовният ще предприеме каквото е необходимо, за да реализира на практика програмата“, каза доц. Пандов.
Според доц. Пандов масови лекарствени продукти, които са с режим на отпускане без лекарско предписание (антипиретици, за симптоматично лечение на вируси и други), не се заплащат от държавата за лечението на деца към момента. Причината е, че при тези продукти приемът не се контролира винаги от лекар. Те също могат да бъдат опасни за здравето, коментира доц. Васил Пандов и допълни, че също така, има и допълнителни опасения, че те могат да се ползват не само от тези, за които са предназначени. „При тези продукти подходът може да бъде чрез социално подпомагане и ваучери за лечение при необходимост за деца, чиито родители не могат да си позволят да закупят лекарствени продукти за лечението им. Необходим е междуведомствен подход между Министерство на труда и социалната политика и Министерство на здравеопазването“, каза доц. Васил Пандов.
Според него няма риск от по-често изписване на антибиотици, поради причината, че са единствените безплатни, защото самият списък с антибиотици не включва най-масовите антибиотици. „Не мисля, че този риск е пряк. По-скоро, ако не се приложи навреме симптоматично и имуностимулиращо лечение на децата, състоянието им може да се усложни и да се стигне до прием на антибиотици. В този смисъл, липсата на социален механизъм за достъп на семейства, които не могат да си позволят лекарствени продукти за симптоматично лечение на леки състояния, може да доведе до влошаване на състоянието и прием на антибиотици. Последното е лош показател за здравната ни система, тъй като в цял свят се полагат усилия за борба с антимикробната резистентност. В България има стратегия за антимикробна резистентност, но тя остава на хартия, допълни доц. Пандов.
Според него липсата на достъп до педиатрична помощ влияе на качественото и навременно лечение на децата, но няма пряка връзка с употребата на антибиотици - личните лекари, които най-често определят лечението на децата, имат право да предписват антибиотиците за домашно лечение. Той обаче даде пример с детските отделения в общинските болници,  където преди 40 години, в равномерната система от общински болници, детското отделение е било задължителен елемент. "В момента са останали още такива отделения в някои общини. Те дават достъп до лечение на много деца, които не им се налага да пътуват до съседни областни центрове. Основно това са деца, които семействата по социални причини трудно си позволяват и лечение в отдалечен център. Даже и да могат, престоят на родителите в друг град по време на лечението на децата не е удобно. От друга страна, тези отделения вече нямат достатъчно пациенти и персонал и никоя държава не може да си позволи качествена болнична детска помощ за 20 - 30 пациенти на месец. "Но това оставя вакуум, който държавата следва да запълни", посочи доц. Пандов, според който е необходима ефективна система за доболнична помощ от педиатри, осигурен от държава транспорт на децата до областни центрове и условия за престой на родителите по време на лечението на децата.
Доц. Пандов смята, че за да работи мярката по отношение на достъпът до лекарствени продукти за деца до 7 години, държавата, в лицето на Министерството на здравеопазването (МЗ) и НЗОК, трябва да излезе от ролята на наблюдател и активно да потърси координация с притежателите на разрешения за употреба на антибиотиците и противовирусните лекарствени продукти. „Да ги покани на среща и заедно да бъде намерено решение бързо и по възможност до приемането на бюджета на НЗОК за 2026 г. "В този момент цялата индустрия е отворена за преговори и намиране на полезни за децата пациенти решения", посочи още доц. Пандов.