Правителството одобри предложените от правосъдното министерство промени в закона за арбитражите

Министерският съвет одобри измененията и допълненията в Закона за международния търговски арбитраж, предложени от Министерството на правосъдието. Това пише в решение на кабинета, съобщиха от правителствената пресслужба.
Чрез предложените промени се създават правила за дейността на постоянните арбитражни институции с място на дейност на територията на България, допълват се изискванията към арбитрите и се усъвършенстват процесуалните правила за водене на арбитражното производство, както и за отмяна на арбитражните решения.
Това е законодателният отговор на правителството срещу имотната мафия и злоупотребата с фиктивни арбитражни решения, заявиха в прессъобщение от Министерството на правосъдието. Разплитането на тази мрежа тръгна от скандалния случай с 90-годишната Янка Ушкопова, която щеше да остане без дом след арбитражно решение. 
Одобрените от Министерския съвет изменения предвиждат създаване на регистър на арбитражите към Министерството на правосъдието. В него ще бъдат вписвани всички постоянни арбитражни институции у нас и арбитрите към тях. Вписването в регистъра е условие за законосъобразно осъществяване на арбитражна дейност, а решение, постановено от невписан арбитър или арбитраж, ще бъде нищожно. 
Арбитражите ад хок, създадени за решаване на конкретен спор, ще са допустими само по международни търговски спорове, пишат още от правосъдното министерство. 
С промените се повишават и изискванията към арбитрите. Освен наличието на висше образование, минимум осем години професионален стаж, чисто съдебно минало, от арбитрите ще се изисква също да не са лишавани от право да упражняват определена професия или да заемат определена длъжност, да не са в производство по несъстоятелност и др.
Въвеждат се по-строги правила относно връчването на книжа и призоваване в арбитражно производство. Ако исковата молба, съобщението за насрочване на първото заседание, както и арбитражното решение не са могли да бъдат връчени реално при първия опит, връчването им на ответника трябва да бъде възложено на нотариус или частен съдебен изпълнител.
Завишава се закрилата за гражданите, които не са търговци или предприемачи, с изискване за реално получаване на книжата, като не се прилагат фикциите за връчване. 
Създават се нови основания за нищожност и отмяна на арбитражното решение от Върховния касационен съд (ВКС). Решение, постановено от невписан в регистъра арбитър или арбитраж, ще бъде нищожно, а, ако решението противоречи на обществения ред, това ще е основание за неговата отмяна. На отмяна ще подлежат и решения, за които по съдебен ред се установи, че почиват на неистински документ, свидетелски показания, заключения на вещи лица, както и ако е имало престъпни действия на страна, на член на арбитража или на негов служител.
Инспекторатът по Закона за съдебната власт към министъра на правосъдието ще може да извършва случайни проверки на арбитражи без конкретен повод и ще има служебен достъп до електронния архив на всички висящи и приключили арбитражни дела. 
С промените в закона се предвижда ВКС да изпраща на министъра на правосъдието всяко решение за обявяване на нищожност или отмяна на арбитражното решение, а окръжният съд – да изпраща разпорежданията, с които отказа издаване на изпълнителен лист.
Въвежда се възможност министърът на правосъдието да разпореди заличаване на арбитраж от регистъра при извършване на системни тежки нарушения на закона.
В средата на миналия месец министърът на правосъдието Георги Георгиев каза, че ведомството ще внесе поправките в закона като част от „борбата с имотната мафия“. Предложените промени целят да ограничат и елиминират по същество фалшивите арбитражи, "каквито виждаме, че са се нароили през последните години в България", каза министърът. Той посочи, че около 40 арбитражни съдилища за три години са се произнесли с над 600 решения. По думите му има случаи на осъдени граждани, без те дори да са разбрали.