Сега ESG е ключова част от корпоративните тенденции като промяната започна през последните 3-4 години, каза Клаудия Маркъсон, преподавател в Националния университет на Сингапур и съветник на висше управленско ниво. Според нея тази култура трябва да бъде част от начина на мислене на служителите на компаниите.
По думите ѝ директорите във фирмите, които сега отговарят за устойчивостта, първо са били с ресор маркетинг или връзки с общественост и в последващ план са им били възложени и тези функции.
Анелия Стефанова, ръководител на стратегическо направление "Енергийна трансформация" в "Мрежа Банкуотч за Централна и Източна Европа" (CEE Bankwatch Network) отбеляза, че промяната на нагласите и културата са задължителни, за да се работи в областта на ESG политиките и доброто управление, което пък от своя страна е важно за корпоративното развитие.
Тя отбеляза, че организацията, която представлява, извършва мониторинг в 20 региона от страни в Централна и Източна Европа на проекти в областта на климата. Тези региони са в преход на загърбване на въглищата, които да заместят с източници на чиста енергия, добави Стефанова.
Тя акцентира върху важността на бюджета на Европейския съюз и многогодишните му финансови рамки за покриване на ESG политиките. Според нея частният сектор има необходимата мотивация за въвеждането им, но въпросът е как държавата успява да се възползва от европейското финансиране. "В Румъния буквално тропат на вратата на всяка компания и питат кои са исканията и критериите, които, ако изпълни държавата, бизнесът ще успее да отговори на ESG политиките и да прилага иновативни решения", посочи като пример тя.
По думите ѝ има и страни, които са доста назад в това отношение като например Унгария. Според нея добрата управленска рамка не винаги е достатъчна и е нужна и промяна в нагласите.
В дискусията се включи и Витолд Стшелецки, който представлява полския бизнес в Брюксел. Според него живеем в критични времена, но също така има и големи промени в ЕС. Въпросът за конкурентоспособността става все по-ключов в ЕС, посочи той. Стшелецки обаче смята, че не бива конкурентоспособността да се противопоставя на устойчивостта.
Според него компаниите трябва да работят активно при прилагането на ESG политиките. "Полският бизнес е готов да се включи в постигането на климатичните цели и справянето с предизвикателствата, но за тази цел политиките трябва да отчитат неговите нужди", каза той.
Елен Уасилина, основател и главен изпълнителен директор на "Трокадеро Форум" (Trocadéro Forum) акцентира върху зелена дипломация в региона на Черно море. "Зелената дипломация е заложена като политически приоритет и така би следвало да бъде и за държавите от Черноморския регион. Това включва ускорен и справедлив зелен преход, което изисква подход от всички страни от региона включително Турция. Целта е да се градят мостове", посочи тя.
Според нея зелената дипломация е от ключово значение за икономическата, политическата и социалната сигурност и безопасност. "Наоколо бушуват войни, така че трябва действително да ускорим глобалния справедлив и зелен преход с ясни алтернативи на изкопаемите горива, трябва да гарантираме сигурност на доставките, просперитет и конкурентоспособност", посочи Уасилина.
Според нея заедно страните от региона на Черно море могат да подобрят енергийната си инфраструктура и да създадат връзка между енергийните си системи, така че да има достатъчно енергия на достъпни цени.
Другата област, в която има потенциал за сътрудничество, е природният газ, смята тя.
Уасилина посочи още, че Черно море е богато на редкоземни минерали, което е това е важно от гледна точка на конкурентоспособността. Според нея ЕС ще е зависим от тези минерали за производството на чипове например.
Зеленият преход няма как да се стане без ядрената енергия, каза още тя.