Разрушаването на общностите е един фундаментален проблем като наследство от комунистическия период, каза доц. Живко Лефтеров

Разрушаването на общностите и тяхното дирижиране е един фундаментален проблем като наследство от комунистическия период. Това каза историкът доц. д-р Живко Лефтеров на представянето на книгата „Разрушаване на общността: Държавна сигурност срещу Българската православна църква" на проф. д.ф.н. Момчил Методиев. Тя бе представена тази вечер в книжарницата на корпус I на Нов български университет (НБУ).
„Тъй като скоро имаше Шекспиров фестивал в НБУ, искам да започнем дискусията с една реплика от Шекспир – „Всичко е добре, когато свършва добре“. Използвам я, защото съм свидетел на многогодишното изследователско усилие на Момчил Методиев. Той разказва за едни човешки биографии през погледа на Държавна сигурност (ДС) и на архиереи на българската православна църква. По тази материя Момчил Методиев е работил през последните десет или дванадесет години. Събирането й в една книга е усилие, което завърши успешно", каза още доц. Живко Лефтеров.
Той допълни, че всеки историк и сериозен изследовател винаги работи по повече от една тема. „В изследователската си биография Момчил Методиев има две големи теми, които го вълнуват. По тях той работи десетилетия наред и е утвърден специалист. Става въпрос за темата за ДС в българската комунистическа държава и темата за българската православна църква", отбеляза доц. Лефтеров. Той каза, че в книгата на проф. Методиев се вижда кулминацията на тези две големи изследователски усилия, които по някакъв начин се свързват помежду си - ролята на ДС по отношение на българската православна църква. "Трябва да си даваме сметка, че в комунистическата държава ДС не е единственият инструмент, който служи за това разрушаване. Нека не забравяме, че ДС изпълнява партийна политика", коментира още доц. Лефтеров.
„Действително Момчил Методиев има една монография върху ДС и други две, касаещи църквата. Сега ги имаме преплетени в една. Следвайки методът на написване, проф. Методиев започва книгата с два увода. Единият е по-принципен откъм историографска гледна точка, а другият е написан, за да обясни подбора на случаите, които е разгледал. Всъщност книгата започва с конкретна житейска история, в която ДС провежда първата си оперативна разработка по вербуването на архимандрит Йосиф Диков", отбеляза председателят на Държавна агенция „Архиви" доц. д-р Михаил Груев.
Той направи паралел между Иван Вазов и Момчил Методиев. „Както Вазов в „Под игото“, с историята за Иван Кралича във воденицата, хваща читателя за гърлото, така и Момчил Методиев ни потапя в своята проблематика с една много конкретна жива история, която на по-късен етап ще се окаже една рутинна история, сред многото биографии, които разказва", отбеляза доц. Груев.
По думи му авторът разглежда като методологически проблем достоверността на изворите, с които работи. „Това наистина е проблем не само пред него, но и пред всички изследователи на българска и източноевропейска история. Доколко можем да се доверим на документите на ДС и как трябва да бъдат четени? Българската историография не дава категоричен отговор на този въпрос. Ясно е, че историята на България би била изключително трудно написана през документите на ДС. От друга страна, говорим за един огромен документален масив, който не може да бъде игнориран при интерпретирането на проблематиката в книгата", каза още доц. Груев. Той обобщи, че всеки може да намери нещо за себе си в книгата на Момчил Методиев.
Авторът на книгата отбеляза, че изследването дълго време е зреело в главата му. „Една голяма част от досиетата в книгата съм ги чел преди десетина години, включително съм им правил копия. Трябваше ми време, за да мога да премина от една конкретна лична история, към едно по-широко обобщение, което присъства в двата увода на книгата", каза проф. Методиев.  Той отбеляза, че изданието освен два увода, има и две заключения. "Единият беше по-скоро епилог, но беше лишен от същински извод. Първият въпрос, който си зададох, когато започвах да пиша книгата, беше дали подходът трябва да бъде биографичен. Сред водещите критерии, по които писах, беше да върна паметта за хора, които не са достигнали до високи представителни позиции, но са били стожери на общността", разказа той.
Според автора в книгата има и две основни тези. "Едната е изведена като разрушаване на общността, в смисъл, че намесата на ДС е безпрецедентна, защото успява да наруши естествения начин за възпроизводство на църковната йерархия. Втората теза е дали ДС е била всесилна. Когато човек чете досиетата, ще се убеди, че това въобще не е вярно. Културата на оперативните работници, културата и образованието на агентурата, не предполагат тези хора да знаят всичко. Още по-малко пък да могат всичко", каза още проф. Методиев.
Сред присъстващите на дискусията бяха ректорът на НБУ проф. Пламен Дойнов, както и доц. Морис Фадел.