Птиците от земеделските земи намаляват с най-бързи темпове, от 2005 г. досега те са намалели с 41 %, показват резултатите от 21 – годишно проучване на Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). Това каза Йордан Христов по време на представянето на доклада от проучването, което се състоя в социално пространство „Щрак“ в София.
Сред видовете птици, обитаващи земеделските земи, попадат черноглава овесарка, полска чучулига, дебелоклюна чучулига, сива овесарка, пъдпъдък и др. Тази негативната тенденция за намаляване на птиците, свързани със земеделските земи, се потвърждава и от други страни и е валидна за цяла Европа, посочи Христов.
Най-голям брой видове с нарастваща тенденция са установени сред птиците, обитаващи горите. Тук се включват видове като голям синигер, зелен кълвач, среден пъстър кълвач, горска зидарка, голям пъстър кълвач и поен дрозд, посочи Йордан Христов, цитирайки резултатите от доклада.
През 2025 г. са мониторирани общо 134 квадрата, което е най-високият брой от 2006 г. досега. През 2025 г. имаме 80 нови места за мониторинг - това са места в слабо проучени райони като Югозападна България, Лудогорието, Северна Централна България, Тракийска низина и Североизточна България. Местообитанията, които ще бъдат обхванати, включват не само земеделски земи, но и територии, заети от сухолюбиви храстови формации и гори, включително полезащитни пояси, гори в населени места, крайречни гори и др., посочи Христов.
За периода 2005 – 2025 г. е направен анализ на промените в числеността на 82 вида птици. 27 % от птиците са в категорията "намаляващи", 22 % от видовете са стабилни, 28 % - нарастващи, 23 % - неопределени, показват данните от проучването.
Сред видовете с нарастваща тенденция са гривяк, фазан и яребица.
Сред най-силно намаляващите видове са сивото каменарче (-92 %), дебелоклюната чучулига (-86), пъдпъдъкът (-74 %), сивата овесарка (-68 %), домашното врабче (-50 %). Домашното врабче остава в категорията на намаляващите видове, както и при предходната оценка. Със стабилна тенденция са гургулицата, гугутката, сойката и обикновената чинка.
С неопределена категория на тенденцията са видове, чиито тенденции се изменят в широки граници за периода на отчитане, за които методиката не е пригодена и не отразява активността им в местата за гнездене. В тази група има и някои водолюбиви видове и птици от населените места, за които е необходимо да се съберат повече данни.
Насекомоядните видове птици намаляват с по-бързи темпове от зърноядните.
Трите най-силно намаляващи вида са полска бъбрица (-98 %), сиво каменарче (-92 %) и посевна врана (-90 %).
Сред основните причини за намаляване на някои видове в местата за гнездене са премахването на храстите, използването на пестициди, разораването на пасищата и ливадите, които са основните им местообитания.
Необходими са драстични промени в земеделските практики, за да се гарантира запазване на състоянието на земеделските земи, се посочва още в доклада.
***
През 2025 г. се навършват 21 години от началото на инициативата „Мониторинг на широко разпространените видове птици в България“. Тази продължителност нарежда България сред страните с най-добре развитата програма за мониторинг в Югоизточна Европа.
Националният мониторинг на широко разпространените видове птици в България е част от Общоевропейската програма за мониторинг на биологичното разнообразие (НСМБР). Резултатите се предоставят ежегодно на координационното звено на Общоевропейската програма за мониторинг с цел включване на данните в регионални и общооевропейски индекси за състоянието на птиците.