Първичните данни са суровите резултати от измервания, наблюдения, пробонабиране, лабораторни анализи и теренни записи, заедно с датата, часа, мястото, координатите, използваните методи и съпътстващите метаданни. Това е базата, върху която се правят оценките и се изготвят политиките. Това са данните, които ще дадат и тласък на научните изследвания, които са тежко недофинансирани, допълва Попов. Докладите и обобщенията са важни, но не могат да заменят самите данни, смята той.
Тези данни трябва да се публикуват в отворен, машинночетим и използваем формат - с ясна структура и метаданни, в стандартни формати като CSV, JSON, GeoJSON и когато е необходимо – GIS слоеве. Публикуването на сканирани документи, снимки на таблици или заключени файлове не е реален достъп до данни, посочва Попов.
Според него днес държавата често плаща повторно, за да получи достъп до информация, която вече е събрана с парите на данъкоплатеца. Това води до слаби анализи, забавени решения и оскъпени проекти. Тази практика трябва да бъде прекратена, посочва още Попов. Отварянето на първичните данни е въпрос на законност, ефективност и доверие в институциите и е важна част от модернизацията на държавата. Всяко противопоставяне на тази инициатива е акт срещу законността, интереса на научната общност, опазването на околната среда и инвеститорите, добавя Попов.