Успеваемостта на трансплантациите, извършени в Александровска болница, е 100%, каза проф. Маринчо Георгиев, ръководител на Клиниката по урология

Успеваемостта на трансплантациите, извършени в Александровска болница тази година, е 100%, каза за БТА проф. Маринчо Георгиев, началник на Клиниката по урология в Александровска болница, ръководител на Катедра "Урология" в Медицински университет - София, председател на Българското урологично дружество и председател на Експертния съвет по урология към Министерството на здравеопазването.
В България бъбречни трансплантации се извършват от 1969 г., като първата е направена на дете в болница „Пирогов“, а малко след това се извършва бъбречна трансплантация и в Александровска болница. България е първата от страните на Балканите, в която се извършва бъбречна трансплантация преди половин век, допълни той. Преди години сме извършвали по близо 100 бъбречни трансплантации на година, но за съжаление в последните години броят им много намаля и този процес не върви. Причините за това са много, но въпреки всичко трансплантациите продължават да се извършват, каза още той.  
От началото на 2025 г. в Александровска болница сме извършили 14 бъбречни трансплантации, като шест от тях са от трупни донори, а две - от живи донори, дарили орган на свой близък – родител, брат или сестра. Всички пациенти са живи, а трансплантираният бъбрек е витален. Нито един от реципиентите не е на хемодиализа и бъбречната им функция е възстановена.
Как се измерва успеваемост на трансплантация
Успеваемостта се измерва всяка година след извършване на трансплантацията, като най-напред се отчита показателят за смъртност – колко пациенти са починали. Най-честата причина за смъртност сред тази група пациенти са усложнения в сърдечно-съдовата система, тъй като пациенти, които дълго са били на хемодиализа, имат промени в сърдечно-съдовата система. Възможно е да настъпи инфаркт, инсулт, белодробна емболия, посочи професорът. По думите на проф. Маринчо Георгиев друга причина за настъпване на смърт са инфекциите. И в най-напредналите държави, разполагащи с много по-големи бюджети, втората причина за смъртност на трансплантирани пациенти, са инфекциите. Навсякъде има вътреболнични инфекции, но това, което се пропуска, е фактът, че тези пациенти са с подтисната имунна система – имуносупресирани пациенти. Това означава, че тези пациенти са много рискови за инфектиране не само в болницата. Пациентите ни са инструктирани, че трябва много да се пазят, водят се на диспансер и наблюдение. Преживяемостта на нашите пациенти след трансплантация през първата година е 100%, каза още той.
Второто изключително важно нещо е последваща хоспитализация – изписани след трансплантация пациенти, приети отново в болница заради инфекция от усложнение, заради инфекция от новата връзка на кръвоносните съдове или новата връзка на уретера и пикочния мехур. Важно е техническото изпълнение на трансплантацията да е на изключително високо ниво, така че пациентите да не се връщат в болницата за ревизия – за нова операция. Всяка реоперация, ако се наложи, повишава изключително много риска отново от инфекция и усложнения, както и от това трансплантираният орган да бъде отхвърлен.
По отношение на отхвърлянето на трансплантирания орган, въпреки имуносупресията и предварителното изследване за съвместимост, проф. Георгиев посочи, че има малка част от пациентите, при които може да настъпи. Това е извън нас, това са индивидуални случаи, при които има значение какъв е индивидуалният отговор на организма към трансплантата, като дори е възможно трансплантираният орган да уврежда имунологично организма, добави той.
Другата важна оценка е колко време след трансплантацията бъбрекът е работещ и пациентът няма нужда от диализа и не се отчита бъбречна недостатъчност или тя да е в лека степен, не нарушаваща качеството на живот и не изискваща особено лечение. Най-дългата преживяемост, която при нас сме регистрирали, е над 20 години, посочи още проф. Георгиев.
Урологичните и хирургичните клиники са "гореща точка" за вътреболнични инфекции, как се борят лекарите с тях 
Борбата е много трудна, особено в клиники като нашата, която е най-голямата структура в страната, разполагаща със 70 легла. При нас идват пациенти с тежки заболявания от цялата страна и колкото по-голяма е клиниката и колкото по-разнообразна и тежка е патологията, толкова рискът от вътреболнични инфекции е по-голям, каза проф. Маринчо Георгиев в отговор на въпрос. На пациентите, които планово хоспитализираме, се извършва предварително микробиологично изследване, за да сме наясно дали идват в болницата вече инфектирани. В последните 4-5 години, с нарастваща сила, инфекцията с клебсиела се намира сред обществото и тя вече не е само болнична инфекция. При пациентите, които приемаме по спешност и са от цялата страна, е големият проблем, защото много често те са „запуснати“ болни, с ниска хигиена, някои нямат близки. При спешност веднага започваме лечението и в хода на лечението започваме да се ориентираме каква бактерия трябва да лекуваме. Това са проблеми, които не са само при нас, те са в цял свят. Средногодишно през Клиниката по урология са преминали 4170 пациенти, а големият поток на пациенти и разнообразната патология увеличават риска, допълни проф. Маринчо Георгиев. 
Средствата за дезинфектанти, които се изразходват, нарастват двойно всяка година. От доста време всички консумативи, които се използват, са еднократни, което е един от начините за борба с вътреболничните инфекции. Много е важно да се спазват и правилата за антисептика сред персонала.
Предложили сме да има нова клинична пътека, която да бъде за лечение на инфекциите на пикочо-половата система. Инфекциите стават все по-голям проблем и трябва да имаме адекватно финансиране. Последните генерации антибиотици, които действат върху бактериите, са изключително скъпи, курсовете на лечение са средно седем дни и има доста голям финансов ресурс, който се отделя в момента, без да бъде реимбурсиран от здравната каса. Имаме уверение, че тази клинична пътека ще бъде създадена, като вероятно в нея ще бъде включено и лечение на инфекции в детската хирургия и хирургията за възрастни, каза проф. Маринчо Георгиев. 
Как  се проследявате състоянието на пациентите след трансплантирането на бъбрек
Изключително важно за преживяемостта на пациентите е тяхното проследяване. След трансплантацията за пациентите започват да се грижат медиците, които са ангажирани с диспансеризирането на трансплантираните. Много е важно личното участие на пациентите – стриктно да спазват назначения хигиенно-диетичен режим, да се явяват на контролни прегледи, да се самонаблюдават и да потърсят навреме лекар, за да се вземат мерки. Нерядко пациентите, въпреки появили се оплаквания, се забавят в търсенето на медицинска помощ, посочи проф. Маринчо Георгиев. 
Как се оказва лечение и грижа за български пациенти, трансплантирани в чужбина, чието състояние се е влошило след завръщането им в България
"През последните години голяма част от българските пациенти търсят лечение в чужбина – това е въпрос на личен избор, но то крие своите рискове, включително и финансовото изражение. Чувам за суми от 30-50 хил. евро, докато в България за тях това е безплатно. И в момента в болницата имаме българин, трансплантиран в Пакистан, получил тежко усложнение, на когото утре предстои операция. Средногодишно при нас постъпват 3-4 пациенти, получили тежки, дори животозастрашаващи усложнения. Някои от пациентите са трансплантирани в Пакистан, други – в Турция. Пациентите избират тези държави чрез фирми-посредници, които са в България. След усложненията, които настъпват, пациентите идват при нас късно, в стадий, в който започва борба за живота им. В България се правят успешни трансплантации, не се заплаща нищо от страна на пациента, включително и за трансплантираните в чужбина", каза още проф. Маринчо Георгиев.