Във Варна излезе сборникът „Смешни разкази“, който представя другото дарование на художничката Маргарита Войнова

Във Варна излезе от печат сборникът с избрани творби - „Смешни разкази“ на художничката Маргарита Войнова (1952-2023). Инициатор и съставител е нейният съпруг д-р Иван Войнов, а издател е „Пи Букс“. Премиерата е тази вечер в 18:00 ч. в книжарница „Пи Букс“. Както БТА писа, през 2024 г. бе издаден албумът „ARCHE - Детството на човечеството“ с репродукции на художествени произведения на Войнова, както и материали за нея. 
Пред БТА редакторката и издателка Петя Михайлова разказа, че още при печатането на албума са взели решение с д-р Войнов да направят и томче с някои от текстовете на художничката. „Това е нейната друга голяма страст - страстта на разказвач. Тя беше великолепен разказвач на живо - много атрактивна и забавна, интересна за слушателите, но такава беше и като пишещ човек“, каза Михайлова, която общува с авторката активно през последните десет години от живота й. Според нея художничката има таланта да привлича читатели и слушатели с особено живия си език. 
Единствената издадена приживе нейна книга е повестта „Алсарио“. Тя има разказ - първообраз, който сега намира място в томчето с избрани произведения.
Текстове на Войнова са излизали в бюлетина за служебно ползване „А3“, поддържан дълги години от студио „Сталкер“ във Варна. Сред тях е и разказът от сборника „Коледа в рая“, който тогава (2011 г.) е публикуван с друго заглавие: „Игра „Живот“ - ниво I“. В новото издание има също непубликувани и несподеляни в социалните мрежи разкази, добави Михайлова.
Маргарита Войнова пише литературни произведения от ученическа възраст. Разказвала е пред приятели спомени за увлеченията си по поезията и писането на есета. Четенето е било любимо занимание в нейното обкръжение, където всеки е споделял впечатления или съчинения, които заедно са обсъждали. Пишели са и отзиви за театрални постановки. 
На корицата на сборника „Смешни разкази“ е поместен портрет на Маргарита Войнова от проф. Стоимен Стоилов. Рисунката е направена във Виена, където художникът живее, през 1993 г., каза Михайлова. Това се е случило при представянето на варненката в изложба с нейни художествени творби. 
Книгата е решена визуално в синьо. По думите на издателката „тя е синя като морето, защото морето е много любима тема на Марги Войнова и в рисунките, и в текстовете, и в интервютата, които е давала през годините на много популярни журналисти“. Тя говори за светлината и морето и как те ни провокират и отвеждат в различни състояния и настроения, допълни тя. 
По думите й разказите не са толкова смешни и заглавието е леко подвеждащо, но Маргарита Войнова остава в съзнанието на всички свои близки приятели и читатели като „едно слънчево момиче“. „Тя беше много умна жена и независимо, че обличаше всичко в смях и настроение, в никакъв случай не може да кажем, че не го е мислила по-дълбоко. Нещата при нея не остават на повърхността“, добави Михайлова.
Тази книга представя другата Марги. Освен от четката, тя беше изкушена и от перото. Изпитваше потребност да пише, но времето за това беше много малко, споделя Иван Войнов като добавя, че в архива й са останали още няколко идеи за романи. Откъси от един от тях - „Затворничката“, читателите ще намерят в сборника. Според него в разказите прозира тънката самоирония, характерна за всеки творец, който остава здраво стъпил на земята, а през критичните очи на децата герои Войнова представя света на възрастните - горчиво смешен, а понякога и абсурден. 
Ето какво споделя и самата авторка, като думите й са публикувани в предговора към изданието:
„Когато бях малко по-млада, животът ми беше същинска експлозия от чувства, дела и емоции. Бях художник, който работи като мениджър на самата себе си, като шофьор на семействата ни и от време на време пишех, каквото смятах, че е интересно и си струва. Понякога имах чувството, че едновременно карам две коли, които се движат в противоположни посоки. Но това не беше само чувство, а самата истина, защото по него време имахме две стари коли, а аз бях единствен шофьор. И от тогава, че чак до ден днешен ми се случват интересни неща, някои от тях дори абсурдни.
Аз съм от приказливите, едно нещо, ако не го разкажа поне на Трайчеви и на професор Стоилов, значи не се е случило.
На маса с приятели след чаша хубаво вино разказвах историите си, естествено малко поукрасени с богатия ми житейски опит и разбира се с фантазията ми, която винаги е работила с пълна пара. Вместо пипер, поръсвах историите с малко самоирония, повече хумор и всички се смееха от сърце на абсурдните ситуации, в които се набутвах. Понякога някой се провикваше: „Ей, Марго, толкова интересно го разказваш, за малко да помисля, че е истина! И пак смях, но ако 10 процента съм го украсила, останалите 90 са си чистата истина.
Всеки ден живеех и работех с трескава припряност, което понякога ме довеждаше до грешки, които със същата припряност оправях. Сигурно заради задъханото и забързано ежедневие интересните неща се случваха сами, без да ги търся. И аз съм от рода човешки и на мен ми се струва, че около мен се случват толкова важни и интересни истории, достойни за разказване“.