Ако хората се стремят към по-високи мечти за себеизграждане, светът ни ще е по-добър, каза за БТА художничката Елена Стоева

Ако хората се стремят към по-високи мечти, включително за себеизграждане, за повече доброта и емпатия, това ще е положително за всички и светът ни ще е по-добър. Това е посланието на изложбата на художничката Елена Стоева от Велико Търново, която се открива тази вечер във варненската галерия „Папийон“ със заглавие „Мечтата - ходенето по водата“. 
Според нея стремежът към естетика, любовта към природата, способността да оцениш цвете или красив изгрев, и изобщо всеки миг красота, който срещаш, те изгражда до голяма степен като личност. Ако си непрекъснато взрян в краката си, намръщен, сърдит на цялото обкръжение, то и твоят свят е такъв и равновесието не е в полза на доброто. 
Много вяра й вдъхва младото поколение. „Те са други хора, с положителен заряд, потенциал, ведри, възпитани, комуникативни и силно емпатични. У тях няма тази злоба, с която се срещаш всеки ден, особено в социалните мрежи, където хората са озлобени и мразещи и фактически се самоунищожават с тази омраза, която носят в себе си. Ако разберат колко много си вредят, няма да го правят“, смята художничката. 
В своята изложба тя залага мечтата и ходенето по водата като две отделни теми. „Някои мечтаят за спортна кола или за пари, което за мен е тъпо. Не е маловажно да си финансово обезпечен, но не може това да е първото, което те мотивира. Особено в трудни моменти, човек е повече склонен да пренареди приоритетите си и да разбере кои са наистина важните неща в този живот“, каза Стоева.
Ходенето по водата тя избира да изобрази с жена, съзнавайки риска много хора да се ядосат. Причината е, че според нея жената носи чудото. „В картината тя е с дете на ръце като символ на най-голямото чудо на природата - живота, защото без него няма нищо друго. Жените имат сила да ходят по водата и те го доказват всеки божи ден. Тази сила, която носят, на практика крепи света. Мъжът може да построи къща, но жената я прави дом“, посочи художничката. 
За нея е въпрос на избор на всяка дама какви функции ще има в обществото, но и в наши дни нежната част от човечеството е пренебрегната и по-трудно се изявява, защото освен да твори, трябва да се грижи и за домакинството и комфорта на членовете на семейството си. В много случаи съдбата на силните жени, които искат да бъдат значими личности, е трудна, смята Стоева. 
Много важна за нея в колекцията, която представя във Варна, е картината „Небето на другите“, която е свързана както с мечтите, така и с войната. На нея има момиченце в черно-бяло, над което има цветно небе с пеперуди. Тълкуванието е, че животът е много кратък и не можем да го командваме, а когато има война, той е изцяло извън нашите намерения и мечти, и се разрушава генерално. Всичко, което сме очаквали, не се случва и то не по наша вина, а защото някой друг е решил. Другото послание в платното е, че нещата, които бленуваме, прекрасният шарен свят на лекотата, живее само в представите ни, а реалността е черно-бяла. Образът на момиченцето е „сглобен“ от стари фотографии и не е реален. 
Друг такъв персонаж поглежда от работата „Хиляда желания и една мечта“. Той прилича на авторката, но тя смята, че по принцип всеки художник рисува винаги себе си. Героинята е обградена от златни рибки, готови да изпълнят желанията й, а внушението, което иска да постигне Стоева е, че да имаш мечта е различно от това да имаш желание. 
При подреждането на изложбата тя нанесе фирниз на последната си творба - „Страната на желанията“, припомняйки, че именно от тази дума идва понятието „вернисаж“, което винаги се е свързвало със специално събитие, на което художниците демонстрират пред публика момент от своята работа по картината.