Археолози откриха постоянен страничен ефект от пушенето

Археолози от университета в Лестър установиха, че употребата на тютюн оставя следи в костите на пушачите, които се запазват не само през целия им живот, но и векове след смъртта им, съобщи в. "Индипендънт". 
Дълбокото въздействие на тютюна върху костите и повишеният риск от счупване е проличал от изследвани човешки останки, погребани във Великобритания между 12-и и 19-и век. 
Изследването на британските археолози показва как донасянето на тютюна в Западна Европа преди около 500 години е довело до значителни промени в структурата на човешкия скелет.
Традиционно изследователите разчитат на доказателства от зъби, за да определят дали даден скелет принадлежи на пушач, като търсят петна или износване, причинени от употребата на лула. Но този метод често се оказва неефективен, когато зъбите липсват или не оцеляват.
Екипът на университета в Лестър изследва 323 кортикални кости - основните структурни кости с плътен външен слой, който придава здравина, на хора, за които е било известно, че са били пушачи, и на такива, за които не се е знаело дали са употребявали тютюн или не.
С масспектроскопия изследователите са анализирали молекулярния състав на костите и са идентифицирали 45 различни характеристики, които разграничават костите на пушачите от тези на непушачите.
"Нашето изследване откри значителни разлики в молекулярните характеристики на костите на хората, употребявали или неупотребявали тютюн", каза д-р Сара Инскип от екипа. "Това откритие показва, че употребата на тютюн влияе върху структурата на нашите скелети".
Вредните ефекти от тютюнопушенето върху меките тъкани и органи, сред които повишен риск от рак на белия дроб, пикочния мехур и гърлото, а също инсулт и коронарна артериална болест, са добре документирани. Въздействието върху костите обаче е по-слабо проучено. Изследването на учените от университета от Лестър може да допринесе за разбирането защо употребата на тютюн е рисков фактор за определени мускулно-скелетни и зъбни заболявания.
Резултатите от проучването са публикувани в сп. Science Advances.