Димчо Занев се занимава с плетене на кошници от дете, а по-късно се заема и с дърводелство. С течение на годините обаче остава само кошничарството. Кошници, направени от ръцете му, служат на стопаните си в Англия, Германия, Франция и т.н. Бай Димчо, както го наричат, разказа пред БТА, че в региона няма желаещи, които да се научат как се плетат кошници – предшествениците на днешните чанти.
Бай Димчо научил занаята кошничарство в началото на 40-те години на миналия век, когато бил ученик в първо отделение в с. Ваксево. По това време всеки четвъртък след учебните занятия учителите са учили децата на труд, като ги въвеждали в различни дейности, полезни за бита. Момичетата се учели да шият, да предат вълна, да плетат, а момчетата - на кошничарство, дърводелство и др. По думите, в сряда, като излизал с животните на паша, си набавял клонки от върба, за да има с какво да се учи на следващия ден на занаят.
Бай Димчо разказва, че и до ден днешен сам си набавя клонките, от които плете кошниците, като обикаля по дерета и речни корита и бере върбови вейки. Работа могат да му свършат и декоративни храсти, но предпочита върбата като материал. Според него най-трудно е да се направи дъното на кошницата, чрез което на практика се полага основата на, а цялостната изработка му отнема най-малко три часа.
Бай Димчо разказа, че са го търсили от училища и детски градини, за да прави обучения на деца, но те нямали интерес. „Аз им показвам, а те си гледат в телефоните. Е коя е файдата? Нямат интерес“, разказа майсторът. Само едно момче е изявило желание и се е научило прави цървули и кошници.
Младите дори нямат интерес и да купят вече направена кошница, по-зрелите купуват от време на време, но повечето ги ползват като украшение в битови кътове, сподели с мъка последният майстор кошничар бай Димчо Занев.