„България в джаза“ е темата на списание ЛИК през октомври

„България в джаза“ е темата на списание ЛИК през октомври. Изданието за литература, изкуство и култура на Българската телеграфна агенция (БТА) е посветено на джаз музиката и джаз фестивалите, които се организират в страната. 
Списанието ще бъде представено на 14 ноември в Русе. На този дата в крайдунавския град ще се открие и 48-ото издание на най-стария действащ джаз фестивал в България. Премиерата на изданието ще се проведе съвместно чрез видеовръзка в 11 часа с националните пресклубове на БТА в България и чужбина.
„Българите са хвърлени в джаза почти от век. А през тази година отбелязваме 50 години от първия джаз фестивал в България – „Националната джаз среща“ в Русе през 1975 г., макар да има спорове както за годината, така и за първенството, защото – както ще научите от този брой на ЛИК – архивите на БТА пазят новината от година по-рано за тридневната „Джаз среща – Ямбол`74“, посочва във въведението на броя генералният директор на БТА Кирил Вълчев. „По ирония възможно обяснение на идиоматичния израз на български език „да те хвърлят в джаза“ е без връзка с музиката на свободата и вероятно от времена преди възникването на този жанр – от жаргон, означаващ „да те хвърлят в затвора“. Но той е подходящ, ако го използваме в смисъл, че българите попадат в плен на тази музика заедно с останалите европейски народи – още един пример, че България винаги е била Европа“, допълва Вълчев. По думите му доказателство за българската европейска идентичност е и това, че първите издания на джаз фестивалите в Ямбол и Русе са само 7-8 години след началото на знаменития джаз фестивал в швейцарския град Монтрьо през 1967 г.
Със своя текст проф. Клер Леви – асоцииран член на Института за изследване на изкуствата – БАН, повежда читателите на ЛИК „Из историята на джаза в България“. „Възникнал в контекста на афроамериканската култура преди повече от век, джазът днес има смисъл на космополитен код в съвременната музика“, посочва тя. Допълва, че погледнато в контекста на българската музика, джазът несъмнено се вписва в модернизиращите процеси, обхванали особено осезателно тукашната култура в началото на ХХ век, включително в посока на новостите, свързани с градските представи за забавление.
Желязка Белчилова – певица и доктор по „Музикознание и музикално изкуство“, описва „Три координати в картата на българския джаз“. „Българската джазова карта отдавна е наситена с фестивали, които в различна степен и мащаб извайват културния пейзаж на страната. Някои от тях са носители на дълголетие и авторитет, други са едва прохождащи, а трети израстват като културни оазиси в места, където традиционно не бихме очаквали подобни събития. Всеки от тези фестивали е достоен за вниманието на критиката и за обстойно изследване“, пише тя. Белчилова посочва, че изборът на трите музикални прояви, за които разказва в ЛИК, следва една ясна логика: „най-старият фестивал е своеобразният корен – извор на памет, традиция и приемственост, който показва, че джазът в България не е вносен каприз, а културен организъм с история. Най-новият фестивал олицетворява свежия импулс и доказва, че джаз музиката продължава да поражда нови сцени, формати и публики. А фестивалът в малко населено място е онзи парадоксален, но красноречив жест, чрез който джазът се разгръща отвъд центровете и намира дом в общности, където всяко културно събитие е празник“. Така изборът й се спира на „Национална джаз среща Русе“, „Хисаря Джаз“ и „ДжЕзерец“. 
В списание ЛИК е поместена и карта на джаз фестивалите в България, в която са включени около 70 различни фестивала – по-голямата част от тях действащи и до момента, друга – спрели да се организират във времето, а трети – включващи само джаз елементи. 
„Джазът е любов и свобода, а публиката му е пъстра и интелигентна“ – около тези твърдения се обединяват част от организаторите на джаз фестивали, които се включват в разговор, иницииран от списание ЛИК. Сред тях са Вероника Вапирова – дъщеря на починалия през септември основател на Международния джаз фестивал „Варненско лято“ Анатолий Вапиров, която в момента е наследник на музикалното му дело, Вероника Тодорова – вдъхновителка на фестивала Jam on the River, който организира до родното си село Дебнево в Община Троян; Димитър Русев-Мутата – дългогодишен организатор на фестивалите „Хасково джаз“ и Младежки джаз фестивал – Димитровград; за „Банско джаз фест“ разказва Илияна Щерева-Иванова – председател на Управителния съвет на Асоциация „Фестивалите в България“, която организира събитието през тази година; директорът на ОП ,,Русе арт“ Мариан Савов, които са съорганизатори с общината в крайдунавския град, споделя опита си относно „Джаз фест Русе“; за „Пловдив джаз фест“ разказва организаторката му Мирослава Кацарова; в разговора се включва и Надя Тончева, която през годините е била организатор на джаз фестивала в Казанлък и на „Националната младежка джаз сцена“ в Стара Загора; сред събеседниците на ЛИК е и Петър Димитров – фестивален директор на A to Jazz Festival, който се провежда в София, както и Татяна Илиева – съпруга на д-р Емил Илиев, поставил преди десетилетия началото на джаз фестивала в Банско, която в момента продължава делото му с организирането на международния джаз фестивал на негово име в Боровец.
„За щастието да има джаз фестивал в твоето населено място“ разказват за ЛИК кметовете на 21 града – Стойчо Баненски (Банско), Методи Байкушев (Благоевград), Димитър Николов (Бургас), Павел Попов (изпълняващ функциите кмет на Община Варна), Даниел Панов (Велико Търново), д-р Костадин Коев (Велинград), Таня Христова (Габрово), Иво Димов (Димитровград), Галина Стоянова (Казанлък), Иса Бесoолу (Павел баня), д-р Валентин Христов (Плевен), Костадин Димитров (Пловдив), Пенчо Милков (Русе), Ангел Джоргов (Самоков), Тихомир Янакиев (Созопол), Васил Терзиев (София), Живко Тодоров (Стара Загора), Донка Михайлова (Троян), Станислав Дечев (Хасково), Ива Вълчева (Хисаря) и проф. Христо Христов (Шумен). Сред темите, които те засягат в отговорите си пред изданието, са традициите и тенденциите при организирането на фестивали, притегателната сила, която оказват към туристите, както и радостта в очите на публиката след джаз концерт. 
В тематична хронология в ЛИК са събрани акценти от новини от богатия архив на БТА, който пази информация от всеки ден от създаването й през 1898 година до днес. В него се откриват и стотици съобщения, посветени на музикалния стил, който през десетилетията се е превърнал в символ на свободата – джаза. Първите публикации, представени в списанието, свързани с този тип музика в България, са от 50-те години години на миналия век. БТА отразява участията на наши изпълнители по света и у нас, разказва за гостуванията на световни музикални имена в страната, популяризира получени отличия на наши изпълнители и описва разнообразните им музикални инициативи. В събития, достойни за медийно внимание, ежегодно се превръщат и редици джазови фестивали, които изпъстрят картата на България и дават шанс както на родни, така и на чуждестранни музиканти да запознаят публиката с творчеството си.
С въпроса „Отминаха ли златните години на съвременния български джаз?“ ЛИК се обръща към някои от най-изявените музиканти и изпълнители от джаз сцената у нас: Антони Дончев, Васил Петров, Вики Алмазиду, Живко Петров, Йълдъз Ибрахимова, Михаил Йосифов, Теодосий Спасов, Хилда Казасян и Христо Йоцов. С коментар се включват и двама любители на този стил музика – джаз фотографът Константин Зайков и д-р Коста Костов – професор по белодробни болести и главен редактор на списание InSpiro. В отговорите има оптимизъм и вяра – в настоящето и бъдещето на джаза и джаз музикантите в България, които, както споделят анкетираните, поддържат висок професионализъм и са конкурентоспособни на световно ниво. 
От януари 2024 г. списание ЛИК е със свободен достъп. Всички броеве от неговото възстановяване през 2022 г. до днес могат да бъдат изтеглени в електронен формат от интернет страницата на БТА. Октомврийският брой на тема „България в джаза“ можете да откриете на следния линк  – https://www.bta.bg/bg/lik-magazine/65.