Следващият месец във Венеция той ще получи престижната Награда за европейско наследство за това, че е спасил тази сграда, за която се смята, че датира от 16-и век.
През 2007 г. 46-годишният архитект и съпругата му се натъкват на разрушената пивоварна в село Лобец, разположено северно от Прага, с население от 163 жители. Те купуват сградата.
"Съвсем не беше приятна или удобна", разказва Проуза пред АФП. "Цареше атмосфера на разруха и разпад”.
Спомената за пръв път през 1586 г., пивоварната произвежда повече от 10 000 хектолитра бира годишно по време на разцвета си в началото на 20-и век. През 1943 г. обаче е затворена, а след това е и национализирана от комунистите.
След падането на режима през 1989 г., пивоварната, която вече е в руини, няколко пъти сменя собствениците си, които използват останало от нея за строителни материали.
Незаконно обитавали я хора пък разбиват дъските на пода и превръщат част от помещенията в тоалетни. "Оцелели бяха само два резервоара за вода, тъй като са твърде големи, за да бъдат изнесени", казва Павел Проуза.
През 2014 г. съпрузите рискуват, като продават апартамента си в Прага и се преместват в Лобец.
Година по-късно отварят бирария и ресторант.
"Началото беше най-трудно, защото беше очевидно, че задачата е твърде голяма и че няма да успеем да спасим този огромен паметник", обяснява архитектът Проуза.
И все пак "пивоварната печели пари вече осем години", казва той. "Тази година нямахме нужда от никакви субсидии".
Пивоварната, която произвежда почти 1000 хектолитра бира годишно, има добри шансове да просперира в страна, където годишното потребление на тази напитка е най-голямото в света - 139 литра на глава от населението, и в която от 1989 г. насам са се появили около 500 нови малки пивоварни.
Тя става популярна сред велосипедистите, а също и като място за провеждане на концерти и изложби. Освен това се предлагат и обиколки с екскурзовод, който е самият Проуза.
Пивоварната в Лобец е един от 30-те проекта, които тази година получават Наградата за европейско наследство Europa Nostra.
Организаторите посочват тази "смела" идея като "пример за успешно управление на проекти с ограничени финансови ресурси".
"Възраждането на пивоварната вдъхна нов живот на селото... (което) процъфтява в социално отношение", допълват те.
Зузана Павликова Симонкова, кметица на Лобец, казва, че пивоварната е накарала някои съседи да ремонтират някогашните си порутени къщи.
"Това винаги е определена мотивация и трябва да се възхищаваме на това, което са постигнали Проуза", каза тя пред АФП.
Архитектът, който описва себе си като "директор, гид, градинар, пазач и чистач" на пивоварната, признава, че понякога му се е искало да се откаже от проекта.
Днес той и съпругата му са се насочили към историческа вила, която ще реставрират.
“За това сме учили и трябва да правим: да спасяваме стари къщи, а не да се пазарим с готвача, да вдигаме чинии от масите и да сервираме бира”, казва Павел Проуза. “Мисля, че можем да се справим”.