Десетки творци вдъхват нов живот на бивша фабрика за стомана в Германия, включена в списъка на ЮНЕСКО за световното културно наследство

Десетки улични творци от 17 държави се събраха в германския град Фьолклинген, провинция Саарланд, за изложба в обширните пространства и атмосферата на неработеща фабрика, предаде Асошиейтед прес.
В комбината за стомана в града започна тазгодишното издание на Биеналето за градско изкуство. Събитието се провежда на всеки две години в последните петнадесет години.
„Това място е сърцето на уличното изкуство и графитите”, каза Ралф Байл, генерален директор на обекта, който е отворен за посетители като музей. „Всичко започва в индустриални съоръжения като това”. Според него „творците обожават това място”.
Тази година в биеналето участват 50 творци, отбелязва Асошиейтед прес. Сред тях е и живеещият във Франция Тома Лак, чиято инсталация представлява малък микробус, купчина гуми, играчки и отпадъци, покрити с боя. Творението е в зала, където някога са работели доменни пещи. 
Испанският художник Ампарито е изписал думите no hay nada de valor („няма нищо ценно“) с големи бели букви на покрива на един от навеси на обекта - творба, която се вижда най-добре от наблюдателна платформа, издигната на 45 метра над земята, отбелязва Асошиейтед прес. 
Нидерландският художник Борис Телеген, по-известен като Делта, постави голяма дървена скулптура в зелено и черно, която осветява вътрешността на завода. Базираният във Франция колектив Vortex-X, рециклиращ отпадъчни материали, разпъна ленти от бяла индустриална тъкан в една от залите на сградата за произведението си, озаглавено „Памет в движение“, информира Асошиейтед прес.
Фабриката за стомана се простира на площ от шест хектара – лабиринт от комини и доменни пещи, в който посетителите все още срещат зловещи знаци от индустриалната епоха, предупреждаващи за опасностите по време на производствените дейности. Съоръжението на завода доминират в пейзажа на град Фьолклинген, близо до границата на Германия с Франция. 
Обектът е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО от 1994 г., тъй като е признат за „единствената напълно запазена фабрика за стомана в Западна Европа и Северна Америка от тези, които са построени и оборудвани през 19-и и 20-и век“. 
Пещите са изстинали още през 1986 г., когато производството е прекратено, а обектът е запазен в състоянието, в което е бил тогава. На външен вид обаче изглежда много по-старо, тъй като след издигането на средата през 30-те години на миналия век не са добавяни нови съоръжения.
„Толкова е прашно и старо, но е красиво. Има красота в разпада”, каза британският художник Реми Раф, цитиран от Асошийтед прес. „Мисля, че това, което съм направил, ви кара да го възприемате по малко по-различен начин“. Той представя малки картини, които, според него, са замислени да бъдат „много чисти и стерилни“ в контраст с обекта.
Датският художник Андерс Ревентлов каза, че се чувства „смирен, че може да направи нещо тук“. „Както ми каза някой... беше ад да се работи тук“, каза той. „Сега не е ад. Прилича на приятно място, хора се разхождат, има пчели, има красиви цветя, но да, все още помним историята и това е супер важно“.
Байл отбеляза, че организаторите на биеналето „търсят творби, които са наистина оригинални за това пространство, а това по същество изключва възможността те да бъдат с търговска насоченост“. По думите му става въпрос за „инсталация, създадена специално за това пространство“. „Това е чисто изкуство“, убеден е той.
Биеналето започна днес, 9 май,  и ще продължи до 15 ноември, допълва Асошиейтед прес.