Директорът на кинофестивала във Венеция обясни, че кризата в Холивуд е причина за участието на по-малко американски филми в програмата


Директорът на филмовия фестивал във Венеция Алберто Барбера защити тазгодишната селекция, заявявайки, че отсъствието на големите холивудски студиа и недостигът на жени режисьори отразяват по-широки проблеми в индустрията, а не неговия личен избор, предаде Ройтерс.
Изявлението му идва седмицаq след като филмовият фестивал във Венеция обяви програма, в която на практика липсват американски продукции на големите студиа, а сред 20-те заглавия в борбата за голямата награда „Златен лъв“ има само една жена режисьор - факти, които събудиха сериозни опасения относно качеството на тазгодишната селекция.
В статия за италианския всекидневник „Ла Стампа“ Барбера заяви, че би било „трудно, ако не и погрешно“ Венеция да бъде обвинявана за неявяването на американските филмови компании. Той се аргументира, че Холивуд преминава през период на сътресения, белязан от нарастващи разходи, спадащи приходи в боксофиса и нарастваща конкуренция от стрийминг платформите, отбелязва Ройтерс.
„Единственият голям филм, на който реалистично можехме да се надяваме, беше Digger, който „Уорнър брос“ реши да пусне, разчитайки на елемента на изненадата, като заобикаля всички есенни фестивали“, пише Алберто Барбера, имайки предвид продукцията, режисирана от Алехандро Гонсалес Иняриту, с участието на Том Круз. „Други филми просто нямаше, а някои не бяха готови в срок за датите на фестивала“, допълни директорът.
През последните години фестивалите във Венеция и Кан се радваха на силно холивудско присъствие, тъй като големите студиа и стрийминг платформи традиционно използваха водещите европейски кинофоруми за старт на своите наградни кампании и за популяризиране на престижни премиери. Тази година обаче и двете събития отчитат забележимо по-слаб интерес от страна на американската филмова индустрия, отбелязва Ройтерс.
Седемдесет и шест годишният Барбера, който ръководи най-стария филмов фестивал в света от 2012 г. насам, като преди това го е оглавявал от 1998 до 2001 г., заяви, че е твърде рано да се прави заключението, че Холивуд е изоставил изцяло фестивалния живот.
„Бих бил предпазлив по отношение на прибързаните заключения относно решението на американците да стоят настрана от фестивалите“, пише той. „Следващата година може би ще разберем по-добре какви нови стратегии за промотиране на филми ще има, ако изобщо има такива“.
Барбера също така защити Венецианския фестивал от критиките за липсата на жени режисьори в конкурсната програма, заявявайки, че самата индустрия възпрепятства равенството между половете. „Лесно е да се прехвърля отговорността върху фестивалите, когато проблемът се корени много по-нагоре по веригата“, пише той. Директорът посочи като причини бариерите пред жените за навлизане в професията, трудностите при финансирането и неравния достъп до производствени бюджети.
Единствената жена, която си осигури желаното място в основния конкурс, е датската режисьорка Май ел-Тухи, която ще представи премиерно своята драма Woman Unknown.
Тази година фестивалът ще се проведе от 2 до 12 септември. Сред най-коментираните заглавия са Wild Horse Nine на Мартин Макдона с участието на Джон Малкович, Ink на Дани Бойл – филм за ранните години на медийния магнат Рупърт Мърдок, и Possible Love - първият филм от осем години насам на корейския режисьор Ли Чанг-донг.
Два филма с българско участие са включени в селекцията на 83-тия Международен кинофестивал във Венеция.
Най-новият филм на грузинския режисьор Леван Когуашвили – „Гурия“ (Guria) ще има световна премиера в конкурсната програма Spotlight на форума. „Гурия“ е българска копродукция, реализирана с участието на продуцента Стефан Китанов и с подкрепата на Националния филмов център.
Още един филм с българско участие ще бъде показан във Венеция. Лентата е в състезателната програма „Хоризонти". Международната копродукция „До края на деня" (Сърбия-България-Словения-Черна Гора) на режисьора Йелена Максимович ще се бори с още 18 филма. Продуцент за България e PREMIERstudio, а асоцииран продуцент е Мира Сталева.

София

Романът „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов е сред петте книги в краткия списък за шведска литературна награда

Романът „Градинарят и смъртта“ на Георги Господинов е сред петте книги в краткия списък за шведската литературна награда, връчвана от...

Сливен

Симфоничният оркестър в Сливен откри 94-ия си творчески сезон с концерта „Блясъкът на горския рог“

Симфоничният оркестър в Сливен откри 94-ия си творчески сезон с концерта „Блясъкът на горския рог“ в зала „Сливен“. Солист бе...

София

Отиде си сценаристът, режисьор и публицист Христо Илиев-Чарли

Отиде си сценаристът, режисьор и публицист Христо Илиев-Чарли. Той е автор на множество документални, научно-популярни, анимационни и игрални филми. Работи...

Вашингтон

Учени картографираха генната активност в префронталния кортекс на мозъка

Учени са изготвили подробна карта на генната активност в ключова част на мозъка, известна като префронтален кортекс (преден дял на...

София

Изложбата „Светът на Белин“ беше открита тази вечер в София

Ако Белин беше жив, надали щеше да присъства на тази изложба. Той не обичаше шумните неща. Много го натоварваха хората,...

София

С времето нещо се смачква в нас и невинаги то е видимо, каза Галина Йотова по повод изложбата си „Негативи – (дис)позитиви“

С времето поддържаме илюзията, че продължаваме, а всъщност нещо се смачква в нас и невинаги то е видимо, каза пред...