До 2029 г. Варненският свободен университет ще бъде модел на висше училище по приложни науки, каза ректорът проф. Петър Христов

До 2029 г. Варненският свободен университет „Черноризец Храбър“ ще бъде модел на висше училище по приложни науки, каза ректорът проф. д-р Петър Христов. Той припомни, че през настоящата година университетът чества своята 35-годишнина, като тази седмица е планирана среща на повече от 400 негови възпитаници в най-голямата алумни среща в историята му.
Проф. Христов е преподавател във висшето училище от 1994 година. Бил е последователно ръководител на катедра „Национална сигурност”, декан на Юридическия факултет, а от началото на 2019 г. е ректор. Той създава първата в България, извън ведомствените висши училища, университетска специалност, свързана със защитата на националната сигурност. Автор е на повече от 100 научни публикации и е канен като лектор във водещи университети в Полша, Хърватия, Украйна, Русия, Турция, Кипър, Сърбия и САЩ.
В България все още не е постигнато реално равнопоставено отношение между държавните и частните висши училища, е мнението на проф. Петър Христов. Според него през последните години държавата е направила важни стъпки за стабилизиране на системата на висшето образование, но частните университети продължават да функционират в значително по-неблагоприятна финансова и нормативна среда. Частните висши училища не получават субсидии за обучение, нямат достъп до редица механизми за подпомагане и често са поставени в ситуация да компенсират със собствени средства политики, които в държавните университети се финансират от бюджета, посочи ректорът на Варненския свободен университет.
Проф. Христов изтъкна и това, че при акредитационните изисквания, изпълнението на националните стандарти и обществената отговорност разлики няма. Българското общество постепенно започва да разбира, че качеството на едно висше училище не зависи от неговата форма на собственост, а от резултатите – от подготовката на студентите, реализацията им, научната дейност и връзката с бизнеса и обществото, допълни той. По думите му ВСУ доказва това вече повече от три десетилетия. Ректорът изтъкна още, че частните университети не искат привилегии, а равни правила, предвидимост и възможност да развиват потенциала си в конкурентна среда.
Като проблем проф. Христов изтъкна наличието на сериозни административни и нормативни затруднения пред привличането на чуждестранни студенти. По думите му те са свързани със забавянето на визовите процедури, признаването на документи, както и с различни регулаторни ограничения при трансграничното образование. Привличането на чуждестранни студенти е особено важно в условията на демографски спад в България, посочи той и изтъкна, че те не са просто допълнение към системата, а част от решението за бъдещото развитие на висшето образование.
ВСУ има сериозен опит в работата с чуждестранни студенти, особено от Турция, Украйна, Кипър, Киргизстан и други държави, разполагаме с програми на английски и турски език, развиваме дистанционни и хибридни форми на обучение и активно работим по международни партньорства, каза проф. Христов. Неговото мнение е, че решението на тези проблеми е в няколко посоки. Като такива той очерта ускоряването и дигитализацията на визовите процедури, по-добра координация между министерствата на образованието, на външните работи и на вътрешните работи, създаването на национална политика за академическа интернационализация, както и осигуряване на по-голяма свобода за университетите да развиват съвместни и франчайз програми с чуждестранни партньори. България има потенциал да бъде образователен център за региона, имаме качествени университети, добри преподаватели и сравнително достъпно образование, нужно е държавата да превърне това в стратегически приоритет, подчерта ректорът на ВСУ „Черноризец Храбър".
Проф. Петър Христов допълни, че в плановете на ВСУ влиза развитието на нови бакалавърски и магистърски програми. Това е заложено като приоритет в стратегията на висшето училище за периода 2026-2029 г. То се насочва към модел на университет по приложни науки - с образование, пряко свързано с реалните потребности на икономиката и обществото, посочи ректорът. По думите му особен акцент ще бъде поставен върху кръговата икономика и устойчивото развитие, националната сигурност и управлението на риска, дигиталната трансформация и изкуствения интелект, киберсигурността, обучението през целия живот и микроквалификациите.
В областта на кръговата икономика виждаме огромен потенциал, посочи проф. Христов. Той изтъкна, че европейските политики показват, че бъдещето принадлежи на устойчивите модели на производство, управление на ресурсите и зелените технологии. Нашата задача е да подготвим специалисти, които не просто да познават тези процеси, а да могат да ги управляват, каза ректорът. Според него ВСУ „Черноризец Храбър" ще продължи да развива и направлението на националната сигурност, където вече има изградени традиции. Светът става все по-сложен и несигурен – от киберзаплахите до хибридните рискове и защитата на критичната инфраструктура, така че подготовката на експерти с модерно мислене и интердисциплинарен профил е изключително важна за държавата, отбеляза проф. Христов.
За бъдещето на частните университети неговата позиция е, че следващият етап е в изграждането на устойчиви мрежи - между висшите училища, с бизнеса, с международни партньори и с местните власти. „В нашата стратегия сме заложили идеята за създаване на национална мрежа за сътрудничество между частните висши училища. Това не означава загуба на идентичност, а обединяване на ресурси, споделяне на добри практики, съвместни програми и по-силно обществено представителство. Частните университети често са по-гъвкави, по-бързо внедряват иновации и по-лесно се адаптират към пазара на труда. Това е наше предимство. Но за да бъдем устойчиви, трябва да работим заедно“, коментира Христов.
Ректорът изтъкна, че за 35 години ВСУ се е утвърдил като една от най-разпознаваемите академични институции в България и безспорен лидер сред частните университети в редица професионални направления. През този период в него са се обучавали десетки хиляди студенти от България и чужбина, а сред най-предпочитаните специалности традиционно са „Право", „Психология", „Национална сигурност", „Архитектура", „Информатика" и компютърни науки.
„Особено горди сме с развитието на направленията, свързани с обществените науки, националната сигурност и устойчивото развитие, защото това са области, които ще определят какви ще бъдат следващите десетилетия - както в България, така и в Европа“, каза проф. Христов. Той допълни, че честванията на годишнината на висшето училище включват провеждането на академични форуми, международни конференции, студентски инициативи и дискусии за бъдещето на висшето образование.
На 23 май от 18:30 ч. в Източния парк на университета очакваме над 400 възпитаници в най-голямата алумни среща в историята на университета, каза още ректорът. По думите му ще пристигнат възпитаници на ВСУ от цяла България, Великобритания, Германия, Турция и други страни. Това е най-силното доказателство, че връзката с университета остава жива, изтъкна Христов. Очаква се към празника да се присъедини и Теодосий Спасов, който е доктор хонорис кауза на висшето училище. Посланието ни е ясно - въпреки трудностите, българското частно висше образование има бъдеще и то ще бъде изградено с качество, иновации, партньорства и увереност, че можем да бъдем конкурентни не само в България, но и в Европа, обобщи проф. Петър Христов.