По думите им режисьорът Васил Василев (директор на НТ) предлага провокативен и психологически наситен прочит на класическата пиеса, като изгражда образа на Дон Жуан не просто като прелъстител, а като трагичен антигерой на нашето време – изтощен, отчужден, обсебен от спомени. Според театралния критик Сашо Огненовски неговият Дон Жуан е уморен, елегичен, изпълнен със съмнение – бивш любовник, който пропада в морето на лицемерието, срещу което Молиер предупреждава във всичките си пиеси.
Актьорът Деян Лилич създава образ, който критиката определя като „Дон Жуан, какъвто не сме виждали досега – разочарован, недоверчив, трагично епичен, напълно съвременен“. Популярният сръбски артист превръща Дон Жуан във фигура, която е болезнено актуална за 21-ви век – епоха, в която „лицемерието е основен двигател на всички обществени и социални движения“.
Постановката впечатлява и със силна визуална концепция – изчистената сценография и костюмите на Мария Кунчева, както и музиката на Милен Апостолов изграждат сценично пространство, в което всяко движение и всеки детайл съдържат символика, допълват от „Световен театър в София“.
Участват още Драгиша Великович, Мая Цветкович, Андриа Митич, Марко Павловски, Катарина Митич Павлович, Наталия Йович, Данило Петрович, Мариан Тодорович, Милош Митрович.
Молиер, един от най-големите комедиографи на всички времена, пише „Дон Жуан“ през 1665 г., вдъхновен от прочутата история за безскрупулния съблазнител. Пиесата е бунт на различни нива – тя не е нито комедия, нито трагедия, а свободно се движи между жанровете и нарушава строгите правила на класическия театър. Заради провокативната си и смущаваща тема, Молиер е принуден да изреже някои сцени след нейната сценична премиера. Главният герой е méchant homme – в речника на XVII век това означава истински злодей. Той е богат и влиятелен аристократ, който злоупотребява със своя статут. Циничен и нелоялен, той възхвалява лицемерието като удобна маска, която му позволява да живее разгулно, без капка съжаление.
/ДД