Елена Аначкова вае скулптурни пейзажи на ума в изложба във Варна

Художничката Елена Аначкова представя своята втора самостоятелна изложба във варненската галерия A&G Art Meeting от днес до 14 септември. В нея тя е включила релефни пейзажи от гипс и керамика и обект от метал и текстил, обединени от мотото „Пейзажи на ума“. 
Пред БТА тя сподели, че от самото начало мисли за релефите като за пейзажи, но това, че изобразяват не природни обекти, а вътрешни състояния й става ясно по време на процеса на създаването им. „Те се формираха с шпатулата като поредица от стъпки, движения и жестове в композиция и всяка следваше логиката на предходната. За мен в тях има реки, скали, планини, но не държа това да е нещо видимо за публиката и тя да търси обекти в творбите. Очакванията ми са зрителят да се почувства уютно във времето, в което пребивава в галерията, и то да му позволи да открие неща за себе си или за материала“, каза авторката. 
Процесът й на работа започнал с релефите от гипс, но тя не може да каже дали те или отливките в керамика са позитивът. „За мен това са два отделни погледа към нещата и на места това преобръщане на огледалното изображение ме кара да мисля по различен начин. Важно е лекото преплитане на равнините, които не са йерархично подредени“, обясни концепцията си Аначкова. За своите пейзажи тя не е инспирирана само от природата, а и от самия материал и начина на работа с него. 
Младата художничка показва в изложбата си и обект от метал и текстил, разположен на пода в центъра на една от залите. Каза, че с него цели да създаде същото чувство, което пораждат и релефите, на изместване на гледната точка. Възприема парчетата плат като следите от шпатула по гипса. Причината да избере хоризонтална скулптура е тя да не препречва хоризонта на произведенията по стените. По думите й обектът е мислен конкретно за това пространство и едва ли ще съществува другаде. Също като останалите творби в експозицията, той не е озаглавен. 
Любимите материали на Елена Аначкова са металът и ажурните платове, а глината е нов неин интерес. Винаги обаче тя оставя конкретната идея да си избере материала. „В предишната ми изложба се спрях на пясък, с който покрих пода на цялата галерия, тъй като целта бе да събирам отпечатъци от стъпки. Тази творба е документирана с фотографии. Тя не може да се запази извън контекста на изложбата, защото бе важно да запечата движението на хората между другите скулптури“, разказа Аначкова за участието си в общата изложба „Мястото като скулптура“ в галерия „Райко Алексиев“ в София, реализирана през месец юли т.г. с куратор Ивайло Аврамов. 
Попитана дали няма желание да работи и с камък, младата художничка обясни, че за нея нещата в този материал са по-масивни и перманентни. „Струва ми се много отговорно моите творби да бъдат в толкова вечен материал. В крайна сметка обект от камък е хубаво да просъществува, а не да бъде експеримент, затова трябва човек да е наистина много уверен в идеята си“, посочи авторката и добави, че за нея много важен е творческият експеримент и е по-отговорно художникът да е направил много такива преди да реши да сътвори нещо, което не търпи рециклиране и промяна във времето. 
Преди магистратурата по скулптура в Националната художествена академия в София, Елена Аначкова учи Изобразително изкуство в Кениън Колидж в Охайо, САЩ. Казва, че в Америка се е задълбочил интересът й към скулптурата. По думите й там много хора работят класически форми на изкуство като живопис, графика, скулптура и има публика, която се интересува от тях. Там човек има доста голям избор, защото никой не бива съден, че прави нещо, което вече не е модерно, но има много музеи, от които да се научи повече за нови подходи и материали, и това кара хората да искат да експериментират и в тази посока, сподели Аначкова. В момента тя работи и като преподавател по изобразително изкуство в Американския колеж. Прави изложби с колеги, с които работят в едно ателие. Сред по-важните й участия е и изложбата „Аура” в галерия „Райко Алексиев“. Първата й самостоятелна изява е „Свят-стая“ в галерия „Мисията“ към Държавния културен институт на МВнР.