Елена Карамихайлова е сред големите европейски лица в българската история на изкуството, каза директорът на галерията в Казанлък Пламен Петров

Елена Карамихайлова е едно от големите европейски лица в българската история на изкуството, лице, с което спокойно можем да се легитимираме в общоевропейския разказ на историята на изкуството. Това каза пред журналисти директорът на Художествената галерия в Казанлък д-р Пламен Петров за ретроспективната изложба „…И продължавах да рисувам сама“. Тя беше открита в културния институт по повод 150-ата годишнина от рождението на художничката. Смея да твърдя, че не са чак толкова много художниците, с които можем да се покажем пред Европа, отбеляза още той.
Изложбата включва творби на авторката от държавни и частни колекции и е съвместен проект на казанлъшката галерия и Художествена галерия „Елена Карамихайлова“ от родния й Шумен. Куратори са д-р Пламен Петров и изкуствоведът Рамона Димова.
По думите на Петров тази експозиция е едно от най-важните събития от изложбения план на галерията за настоящата година. Той посочи, че Елена Карамихайлова може да бъде определена като първата жена художник с ярко присъствие в историята на българското изкуство. И отбеляза, че името й не е непознато в историята на изкуството, но е все още непознато на публиката. „Както е казвала доц. Ружа Маринска, която е последният голям изследовател на творчеството на художничката и е направила страшно много за популяризирането му, оставаме длъжници на голяма част от българските художници и безспорно една от тях е Елена Карамихайлова“, посочи д-р Петров. Той подчерта, че експозицията е посветена именно на доц. Маринска.
Елена Карамихайлова е свързана по особен начин с Казанлък – от една страна е другарувала с не един от казанлъшките художници, а от друга, за съжаление, е трябвало да понесе и доста огорчения от острия език на критика Стефан Митов, разказа още кураторът. Това е и една от причините ретроспективната изложба да бъде показана първо в Казанлък. Тук тя ще остане до 17 август, след което ще бъде показана в Шумен, където ще бъде представено и печатно издание.
Елена Карамихайлова е родена през 1875 година в Шумен. След обучението си в Американското девическо училище в Цариград, тя поема към Виена, където по това време се обучава нейният брат. Именно там взима важното решение да се откаже от музиката, към която е имала афинитет, и пристъпва към големия свят на изобразителните изкуства. Във Виена Карамихайлова има възможността да се учи при английска художничка, чието име не е известно, след което се завръща в България и се отправя отново към Цариград, за да преподава английски и други предмети, включително рисуване.
През 1903 година е в Мюнхен, където учи при едни от големите и важни имена в Мюнхенската художествена школа. Завръща се в България през 1910 г. и се опитва да се утвърди на художествената сцена в страната, разказа д-р Петров. Това е нещо, което няма да й се отдаде съвсем докрай и в България тя няма особен успех със своята живопис. Още с първите си изяви на художествената сцена освен ласкателства, понася и остри удари на критиката срещу това, което показва, включително и на личности като Богдан Филов.
През 20-те години става част от групата на Дружество „Родно изкуство“, в което членуват доста видни художници, а в края на 20-те години я застига новината за кончината на любимата й сестра Магда, която е изобразена в голяма част от нейните творби до 1928 година. Впоследствие учила и нейната снаха лейди Мери Слейд, след което Елена Карамихайлова предприема дълги бягства през пролетта и есента в село Земен, обясни изкуствоведът. Там тя рисува онзи обикновен живот, който ще стане популярен в българското изкуство едва след 1944 година. Още приживе Карамихайлова получава признанието на публиката, но никога не прави самостоятелна изложба. Първата й самостоятелна експозиция в Националната галерия е реализирана едва през 1985 година, когато са показани 40 произведения. След това подобна голяма ретроспектива на Елена Карамихайлова никой не се е опитвал да реализира, отбеляза Петров.
„Можем да кажем, че изложбата в Казанлък е първата подобна ретроспектива на Елена Карамихайлова, която се опитва да подреди художественото и наследство и да го постави в определени рамки и тематични фокусирания“, посочи той. Д-р Пламен Петров уточни, че това са конкретни кураторски виждания и разказът би могъл да върви и по съвършено друг начин.
Проектът „…И продължавах да рисувам сама“ се финансира частично от Министерството на културата и ще има своето развитие извън пренасянето на изложбата в Шумен. През месеците юни, юли и август ще добавяме допълнителни разкази към тази изложба в специално обособено за целта пространство. Ще се опитаме то да говори за една група произведения, които са по някакъв начин дискусионни и могат да бъдат съотнасяни към авторите, чиито произведения съхранява Художествена галерия – Казанлък, обясни директорът. Това ще бъдат до голяма степен образователни модули към голямата изложба.
Давам си сметка, че името Елена Карамихайлова на по-голяма част от публиката не говори нищо, каза още д-р Пламен Петров. Според него от една страна това се дължи на факта, че много малко нейни произведения се опазват в държавните колекции, но по-големият проблем в това незнание е, че музеите не са положили достатъчно усилия да социализират това наследство.  Освен че е сред европейските лица в българската история на изкуството, художничката е част от една голяма фамилия, без която историята на Третото българско царство не би била същата, допълни той и отбеляза, че това също е загатнато в експозиционния разказ.
Елена Карамихайлова е изключително сама в това, което прави и затова акцентът в изложбата е именно самотата, посочи още д-р Петров. Ако си позволите да прекарате повече време с творбите и да общувате с тях, сигурен съм, че ще видите цялата тази огромна тъга, която може да се види още от първите и творчески опити в Мюнхен до заника на дните й в Земен, отбеляза той. Според него изложбата има за задача да подреди визуалния материал в разбираем порядък, но и поставя страшно много въпроси. Д-р Петров изрази надежда изкуствоведската общност да положи усилия да отговори на тях, за да се върне на тази жена мястото, което тя заслужава. 
За разлика от повечето художници произведенията на Елена Карамихайлова в държавни колекции са много малко, посочи Рамона Димова. И отбеляза, че по тази причина е било много трудно да се съберат на едно място. „От Националната галерия обаче направиха голям жест и в настоящата изложба ще видите „Пред бала“ – произведение, което е много емблематично за творчеството й“, каза тя. И допълни, че няма статия или книга за Елена Карамихайлова и това произведение да не бъде включено.  Другата творба в експозицията, която е много ключова, е свързано с престоя й в Боден. По думите на куратора това е период, свързан с редица произведения, характерно за нейното израстване.
Елена Карамихайлова в много отношения е автор, който е познат и в същото време безкрайно непознат, каза и Рамона Димова. „Позволили сме си да направим опит да я разгърнем от нейните първоначални етапи в рисуването до крайното й развитие, като в началото сме заложили първите й опити под формата на копия, след това преминаваме през обучението и в Академията с етюдите. После идва по-зрелият период, в който се прибира в България. Тук сме акцентирали тематично именно на Боденското езеро“, обясни тя.
Кураторите са обърнали специално внимание на любимия модел на художничката Магда и на работата й с децата. Елена Карамихайлова рисува често своята сестра, но голямата й страст са децата, тя обича да ги изследва, посочи Рамона Димова. Акцент е и частта от творчеството й, свързана със Земен, върху която не са фокусирани много изкуствоведски изследвания. Смятаме, че това е изпреварващо времето и изкуствоведите трябва да изследват периода по-внимателно, посочи тя.
Според директора на галерията в Шумен Деян Ефтимов реализацията на подобен проект е тежка и отговорна работа, изискваща много усилия. По думите му Казанлък приютява творчеството на една художничка, обичаща природата и най-вече розите. Както подсказва и името на изложбата, тя е била самотен човек, но нейната самота е родила изкуство, което розите в този край много добре владеят – да излъчва красота и ухание.