През по-голямата част от своята 125-милионна история акулата гоблин е останала почти изцяло извън човешкото наблюдение. Сега за първи път учени са заснели кадри на вида в неговото естествено дълбокоокеанско местообитание. Това откритие развълнува учените, тъй като доказва, че морският хищник обитава много по-големи дълбочини и много по-широки географски райони, отколкото се смяташе досега.
Изследването, ръководено от Центъра за дълбоководни проучвания (Minderoo-UWA) в Австралия и Хавайския университет в Маноа, документира две отделни наблюдения на живо на акула гоблин (Mitsukurina owstoni) в централната част на Тихия океан – едното при подводна планина близо до остров Джарвис, а другото по склона на падината Тонга.
Досега акули гоблин бяха виждани живи единствено след като са били изтегляни на повърхността с риболовни влакна, където бързо са умирали. До този момент не бяха записвани кадри на жив екземпляр в дивата природа. Акулите гоблин са сред най-неуловимите и странно изглеждащи видове на планетата. Те имат характерна роговидна муцуна, издадени челюсти и розов цвят на кожата си.
Първото наблюдение е направено през 2019 г., когато камера, монтирана на дистанционно управлявания апарат Hercules, заснема акула гоблин на дълбочина 1237 метра при неназована подводна планина северозападно от остров Джарвис. Второто следва през 2024 г. по време на експедицията Inkfish Open Ocean на борда на изследователския кораб Dagon, когато камера със стръв, поставена на дънна станция, снима екземпляр на 1997 метра в падината Тонга – със 700 метра по-дълбоко, отколкото видът е бил регистриран някога, което го прави най-дълбокото известно наблюдение на акула от вид Lamniformes (ламнообразни акули).
Професор Алън Джеймисън, директор на Центъра за дълбоководни проучвания и съавтор на изследването, е бил на борда на експедицията през 2024 г., когато са заснети кадрите. „Акулата гоблин е харизматично дълбоководно животно и никога не съм мислил, че ще видим жив подобен екземпляр“, казва той. „Освен че беше вълнуващо да я видим жива, фактът, че акулата гоблин в падината Тонга се намираше на 700 метра по-дълбоко от известното досега, я прави най-дълбоко регистрираната акула от този разред. По време на тази експедиция направихме над 50 дни непрекъснати видеозаписи на дълбочина между 800 и 10 800 метра, а това наблюдение продължи малко над 20 секунди – което е доказателство за това колко неуловим е този вид и колко специално е да имаме две наблюдения в едно и също изследване“, коментира ученият.
Акулата гоблин често е определяна като „живо изкопаемо“ – тя е единственият оцелял представител на семейство, чиято еволюционна линия датира от близо 125 милиона години. Преди се смяташе, че нейният ареал е ограничен до тесни крайбрежни региони край западната част на Америка, Австралия и Япония в Тихия океан, заедно с изолирани популации в Атлантическия и Индийския океан. И двете нови наблюдения в централната част на Тихия океан представляват съществено разширяване на този познат ареал.
Това проучване обогатява нарастващите доказателства, че дълбокият океан крие фундаментални изненади. То доказва, че дори видове, смятани за добре проучени, могат да се окажат далеч по-широко разпространени и много по-мистериозни, отколкото сме предполагали, коментира Oceanographic Magazine.