„При мен всичко минава през душата и сърцето. Тази книга е душата ми, излята в двеста страници. Мисля, че животът ми е малко по-дълъг, но не исках да отегчавам читателя“, каза Мария Конакчиева. „Мисля, че моята мисия, може би, е добра, може би, недостатъчно, но това, че ми се довери такова издателство, може би, доказва, че можем да посмеем да хванем перото. Аз не съм човек, който вае словата, аз вая душата“, добави тя.
Припомни думите на третия президент на САЩ (1801-1809) Томас Джеферсън (1743-1826), че хората на културата имат две родини – своята и Франция. „Всички имаме нужда от любов, независимо на какви години сме, независимо кога“, каза още Мария Конакчиева.
„Тя разказва в тази прекрасна книга със сърце неща, които дори умът не може да опише. Отдадена на тази любов между България и Франция, дори днес тя продължава да създава културни мостове с привичния си стил, елегантност и красота. Най-трудно е да накараш един популярен човек да пропише, а още повече – че неговият разказ има стойност. Ние имаме нужда от откровенията на Мария. А ако трябва да я опиша с една дума, тя е магнетична“, каза управителят на „Книгомания“ – Илиян Андонов.
„Винаги, когато погледна Мария, тя по някакъв необичаен начин, ми напомня на Средиземноморието, но това Средиземноморие около Антиб. Напомня ми на Далида, Силви Вартан и Адамо, всички тези прекрасни гласове на Франция, свързани с онзи блян от 60-те години, който ни заразяваше навремето“, каза журналистът Георги Милков.
„Дълги години тя беше моят контакт с Френския културен институт, който не е просто институт, а институция, която често пъти дори е по-влиятелна, отколкото посолството“, добави той. Ако в сърцата на съвременните българи, или поне на съвременната светска бохема на София, има едно малко късче от Франция, то, поне за мен, се дължи на Мария Конакчиева“, каза още Милков.
ЗА КНИГАТА
„Балансът между личното и професионалното е запазен знак на емблемата на Френския културен институт, в който Мария Конакчиева играе ключова роля от 90-те години насам. Тя е част от екипите, които движат някои от визитите на забележителни фигури от света на изкуството, културата, политиката, философията, театъра и фотографията. Аристократичното присъствие на Мария Конакчиева, наследница на прочут еленски род, се усеща на всяка страница и най-вече в почти незабележимите с просто око нюанси в разказите за дипломатическия живот в България и Франция, особено в краткото време, в което е част от Културния център на България в Париж“, посочват от „Книгомания“.
„Смело е решението ѝ да не пести както добрите думи към хората, които я вдъхновяват, така и детайли за събития и ключови фигури, които будният читател може да интерпретира със силата на интелекта и проницателността си, за да намери правилното решение на пъзела, в който понякога може да има усещането, че влиза. Книгата е като добре организирана карта не само на личния и професионален живот на Мария Конакчиева, но и на структурираната информация за активностите на дипломатическия живот между България и Франция. Изпълнена е с любопитни моменти от общуването на авторката както с дипломати и политици, така и с герои на литературния, кино и театрален живот на Франция, гостували в България“, допълват издателите.
В книгата намират място и моменти от личния живот на Мария Конакчиева – времето, прекарано в Алжир заедно със съпруга ѝ Хамза Бен Амран и двете им деца Ясин и Софиян, спомените за родителите ѝ, предците ѝ, както и традициите на родолюбие и справедливост. От Анна Карина до Силви Вартан, от Юлия Кръстева до Симон Вейл, от Сесилия (тогава Саркози) Атиас до Валери Жискар д’Естен – страниците на мемоарната книга щрихират времето, героите, събитията и интерпретацията им. Има спомени за майката на авторката, брат ѝ, баща ѝ, както и фигурите на Хачо Бояджиев (близък приятел на съпруга ѝ), режисьорския тандем Бинка Желязкова и Христо Ганев, Христо Куртев и Иван Станчов. „Особено динамична е сцената с разпита ѝ в централата на ДС на ул. „Московска“, където е привикана, за да даде обяснения за връзката си с чуждестранен дипломат“, посочват издателите.