Авторите на настоящото изследване са анализирали как тези морски организми са реагирали на значителното затопляне в древността и са сравнили получените данни с прогнозите за края на този век.
Учените са установили, че темповете на причиненото от човека затопляне далече надхвърлят възможностите им за приспособяване.
За целите на анализа изследователите са разработили уникален модел, който им е позволил да проучат поведението на планктона преди около 21 000 години, по време на последния ледников максимум, и да направят своите прогнози. Учените се фокусирали върху конкретна група морски организми, съществувала през вековете, което гарантирало точността на модела.
Резултатите показват, че в миналото планктонът е бил в състояние да се премества от по-топлите райони на океана, за да оцелее, но сегашните темпове на глобално затопляне са твърде бързи за подобна адаптация. Това застрашава целия морски хранителен цикъл, тъй като планктонът е важен източник на храна за рибите и участва във въглеродния цикъл на океаните.
Учените освен това прогнозират риск от изчезване на много видове планктон, което може да има опустошителни последици за морските екосистеми и следователно за продоволствената сигурност на хората, особено в крайбрежните общности, зависещи от риболов.
Изследователите напомнят за необходимостта от международни усилия за ограничаване на глобалното затопляне, за да бъдат предотвратени драматични промени в екосистемите. Според тях дори незначително повишаване на температурата с два градуса Целзий може да има катастрофални последици за живота в океана, което подчертава значението на прилагането на споразуменията за климата.